Една незабравена история за футбола в Гоце Делчев, в която поп предвожда бой с милицията на мач в Сопот

„По централната улица на напечения от жегата, сънен и провинциално спокоен град Сопот се задава необичайно шествие. Над две хиляди човека играят кючек под съпровода на полупрофесионален оркестър.

Размахват знамена и лозунги. Пият, вървейки, от шишетата. И, преливайки градусите в кръвта си, все по-убедено крещят: „Бееее група! Беее група!” Публиката на „Пирин” (Гоце Делчев) идва да подкрепи своите любимци в предстоящия квалификационен турнир за влизане в Южната „Б” републиканска футболна група…”

Така започва репортажът във вестник „Стършел” от лятото на далечната 1980 г., писан по действителния случай за едни от най-хулиганските събития в цялата история на българския футбол. Днес може и да изглежда невероятно как това може да стане във времето на соца, когато властите уж не си поплюваха. „Уикенд” пресъздава вакханалията отпреди 40 години на стадионите в Карлово и Сопот.

Всичко започва на 15 юни, когато в Карлово и Сопот трябва да се проведат квалификациите за влизане в Южната „Б” група. На двата неутрални стадиона сили ще мерят отборите на „Пирин” (Гоце Делчев), „Спортист” (Кремиковци), „Миньор” (Бобовдол), „Червено знаме” (Радомир) и „Средногорие”.
За Гоце Делчев турнирът се явява на кило кръв и метър кожа. Докато останалите градове от окръга като Благоевград, Сандански и Петрич си имат представители в „А” и „Б” група, тези от Гоцето ритат в зоните. Сега е моментът да пробият едно ниво по-нагоре.
За целта в южния град е обявена мобилизация за цели 11 дни, колкото продължава турнирът в Карлово и Сопот. Две хиляди души, основно от завода за военно-свързочна техника и от фабриката за ципове, се оказват командировани към подбалканските градчета. Изсипват се там с девет автобуса, четиридесет леки и тежки коли, плюс четири служебни волги.
Половината народ опъва палатки в карловския квартал „Бешбунар”, останалите са на бивак в „Пикановец” до Сопот. От Гоце Делчев пристига и обоза на поделението с военно-полевата кухня. Тя ще храни народа, докато вървят мачовете. Колкото до пиенето, хората са пристигнали с дамаджаните.
Нещо повече – публиката от Гоце Делчев се предвожда от местния поп Димитър Кокудев, млад свещеник от църквата „Успение Богородично”. С кръст в ръката отчето дава своя молитвен принос за победите. „С една дума – настанало е време всеки да помага с каквото може”, обобщава „Стършел” в репортажа си от мястото на събитията.
Още от началото става ясно, че за свещеното първо място в турнира ще спорят „Пирин” (Гоце Делчев) и „Спортист” (Кремиковци). Вторите са представители на металургичния комбинат до столицата. От фонда за физкултура и спорт шефовете на комбината вадят много пари за отбора, в това число и да бъдат купувани мачовете в Карлово и Сопот, ако се налага.
Оказва се, че влизането в „Б” група далеч не е евтино. Затова почва поголовно раздаване на рушвети. Монтажникът от Сопот Петър Първанов свидетелства: „Гледах и двата мача на „Средногорие” срещу Кремиковци и Гоце Делчев. В първия те паднаха със 6:0, а във втория – със 6:1. Тогава в мен се появиха някакви съмнения за предварителни уговорки, особено като гледах как лесно влизат топките във вратите. Но това, което стана в последния ден, надмина всичко!”
Какво всъщност става в последния ден на турнира? След като спукват от бой „Средногорие”, Гоцето и Кремиковци завършват наравно помежду си. Вървят с равен брой точки. Така головата разлика ще определи кой да влезе в „Б” група. Последните им мачове започват по едно и също време. На 26 юни от 18 часа „Пирин” (Гоце Делчев) играе с „Миньор” (Бобовдол) в Карлово. А по същото време в Сопот един срещу друг излизат „Спортист” (Кремиковци) и „Червено знаме” (Радомир).
И двата отбора претенденти се водят от известни имена във футбола ни. Треньор на „Пирин” (Гоце Делчев) се явява не кой да е, а големият бивш национал от ЦСКА Никола Ковачев – Тулата. До него е известното крило на „Локомотив” (Пд) Георги Василев – Гочето. Той е родом от Гоце Делчев, а в същото време има дебели връзки в Карлово и Сопот. И ще помага, ако се наложи.
„Спортист” също излиза с внушителен треньорски екип. Старши е доскоро игралият за ЦСКА Милен Горанов. А като негов консултант пристига носителят на „Златната обувка” Петър Жеков. И съдиите са от висока категория. На единия от мачовете например ще свири елитният ни арбитър Йордан Жежов.
Понеже всичко зависи от това кой отбор с колко ще бие, работата опира до съобщителните връзки. Предприемчивите гоцеделчевци тайно отрязват телефонните кабели на стадиона в Карлово, за да няма никаква връзка със Сопот. Така онези от Кремиковци няма да знаят какъв е резултатът на враговете. В същото време две военни УКВ-радиостанции ще предават информацията за „Пирин” (Гоце Делчев) между стадионите.
Само че и шефовете на „Спортист” не спят. И те се оборудват предвидливо с радиостанции, за да имат връзка между Карлово и Сопот. И да знаят колко гола им трябват.
С началото на двата мача, предаванията започват. „Щом единият отбор отбележи гол, радистът съобщава, и в съседния град също се отбелязва гол. „Съвсем естествено е, че първите полувремена завършат при почти еднакви резултати: „Пирин” – „Миньор” 6:0, „Спортист” – „Червено знаме” 7:0…”, разказва „Стършел” за събитията до почивката.
През антракта обаче находчивите запалянковци от Гоце Делчев успяват да сгащят радиста на Кремиковци, скрит някъде из стадион „Торпедо” в Карлово. „След удар с камък в главата е откаран в болницата, а радиостанцията е счупена на парчета”, гласи милиционерският протокол за инцидента.
Разбрали, че техният мач вече е опечен да завърши с колкото трябва, повечето от запалянковците от Гоце Делчев се натоварват на рейсовете и колите, и заминават към Сопот. Целта им е да предизвикат безредици на другия мач, и по някакъв начин да попречат на конкурентите от „Спортист” (Кремиковци). Тъй като разстоянието е едва 4 километра, за няма и десетина минути вече са там.
За последвалите събития разказва Димитър Мичев, профсъюзен работник от Вазовските машиностроителни заводи. „Когато тълпите от Гоце Делчев нахлуха на стадиона, всички изтръпнахме. Бързо избягахме на срещуположните трибуни!”
„Стършел” продължава: „Имало е защо. Въпреки че с групата е и талисманът поп, запалянковците не са настроени никак самарянски. Те се опитват в началото да нанесат побой на дежурните милиционери, които са принудени да пуснат в действие специалните кучета. Чак когато идва подкрепление от още 30 милиционери, привържениците на „Пирин” сядат по пейките. И започват да хвърлят бомбички, димки и камъни по футболистите на „Спортист”. Кларинетите и тъпанът се опитват да заглушат свирката на съдията. Но над всичкия този ад доминира непрекъснато виещата въздушна сирена”.
Дежурният лекар на футболната среща Янчо Костов казва, че това е било „някаква преизподня, а не мач”. При първия залп от камъни съдията отива при дежурния секретар на футболната федерация и го моли да спре играта. Паузата обаче е само от 4-5 минути, след което двубоят продължава.
И на двата стадиона в Карлово и Сопот вече валят голове един след друг. Само за второто полувреме „Пирин” (Гоце Делчев) вкарва общо 14 пъти и печели мача с 20:0 (словом – двадесет на нула). „Спортист” (Кремиковци) обаче се оказва по-напред с материала. След 17 безответни гола отборът на металургичния комбинат бие с 24:0 (словом – двадесет и четири на нула) и така печели турнира за влизане в „Б” група по голова разлика.
За събитията на терена в Сопот разказва Ангел Русев, член на ръководството на местния футболен тим „Металик”. „Това не беше футбол, а някаква пародия. Вратарят на „Червено знаме” се пазеше от топката, сякаш щеше да гръмне, ако се докоснеше в него. И се ядосваше, когато се удареше в гредите и излезеше навън!”
Стар футболен функционер от Радомир съобщи пред „Уикенд”, че за резила 24:0 от Кремиковци са им платили щедро. Целият отбор на „Червено знаме” си поделил 10 000 лева, което се явява огромна сума за онези години. Същите рушвети били дадени и за резултата 20:0 в Карлово.
Научили в крайна сметка, че са прецакани, разярените зрители от Гоце Делчев търсят на кого да си го изкарат. И тъй като милицията вече охранява отборите на „Спортист” и „Червено знаме”, решават да нападнат с камъни канцеларията на футболното дружество „Металик” (Сопот). Нищо, че сопотци нямат никаква вина за случилото се на терена. Директорът на спортния комплекс Койчо Апостолов съобщава: „Вбесените запалянковци от Гоце Делчев изпочупиха с камъни прозорците на рейса на нашето дружество. А жените хукнаха да прибират децата от улиците. И добре направиха!”
Още в следващите дни избухва голям скандал. В пресата първо излизат двата резултата, придружени с унищожителни коментари. Чак сега двете ръководства разбират каква са я свършили. Нещо повече – вестниците питат кой е подсигурил превоза и отпуските на две хиляди души от Гоце Делчев за цели 11 дни. И кой ги е подклаждал към такова изумително насилие?
„Сега Карлово и Сопот приличат на човек, който по чудо е останал жив след тежка болест. И само цъка с уста и маха с ръка – мани, мани, да не се случва втори път…”, описва „Стършел” обстановката в двата подбалкански града.
С рушветите във футбола ни тогава се занимава стопанска милиция. Само че не върви да разследват нито ръководството на металургичния комбинат „Кремиковци”, нито директорите на заводите и предприятията в Гоце Делчев. Декласират и четирите отбора от турнира, налагат персонални наказания на част от футболистите. Други са порицани. Във военното поделение в Гоце Делчев пред целия строй е прочетена статията в „Стършел” на Сергей Трайков и Георги Божилов, озаглавена „В океана на футболните страсти”. След това скандалът лека-полека се оказва заметен под килима. Но и до днес по-старите запалянковци от Карлово и Сопот изтръпват, щом се сетят за бурните футболни събития от 26 юни 1980 г.

Станил Йотов