Историята на «Св. Св. Ап. Петър и Павел» в Добринище

7. Успение Богородично. Иконографията е без апокри­фната притурка, където по­хитителя на смъртното ложе отсъства, който с меч в ръка се мъчи да похити смъртното ложе. Това също говори за старинния произход на ико­нографията. 8. Новозавет­на троица. Иконографията е представена с трите ипостаса на Бога: Бог Отец- Саваот, Бог син- Исус Христос и Светия Дух във вид на гълъб.
8. Рождество на Св. Йоан Кръстител. Иконата предста­влява интериор на богат дом: Реалистично представени предмети от съвременния бит. Пак прислуга обслужва родилката майка и новоро­деното. 10. Осезание Томино. Този сюжет остава трайни следи у християнина. Тома е бръкнал с два пръста в про­бодната плът на Исус и е усе­тил неговото истинско при­съствие. И колко сполучливо е изразено това понятие осе­зание- усещане.
9. Възнесение Господне. С лекота Христовото тяло се възнася и отделя на планина­та Тавор от неговите ученици, които със страх и учудване на­блюдават събитието. От двете страни на Христос задължи­телно присъстват Св. Илия и Св. пророк Мойсей.
10. Влизане в Йерусалим. Христос с печален вид въз­седнал ослето се отправя към портите на Йерусалим. Тълпата сече палмови клонки и постила пътя му, като съ­блича дори и дрехите си и го акламира с възгласа „Осанна” – Слава. Същата тълпа само след една седмица ще крещи „Разпни го”.
11. Кръщение. Задължи­телният аксесоар – водите на река Йордан, в които е стъпил Христос. Йоан Кръстител с вдигната ръка и дървена ко­паня в дясната ръка полива главата на Христос. Над тях Светия Дух във вид гълъб се спуска над Христовата глава. И тук отсъства широко застъ­пената иконография, в която Исус е стъпил върху плоча, от която се показват главите на седем змии символизиращи седемте смъртни гряха: гор­дост, гняв, завист, алчност, лакомия, ленност и разврат.
12. Рождество Христово. Класически иконографски е представена пещера с ясли, в които лежи повит младенеца. Ярко е изразена Витлеемска­та звезда, която показва пътя на тримата Мъдреци, прена­сящи дарове на Младенеца смирна, злато и ливан. Ангели и овчари възвестяват вели­кото събитие. Глава на осле и овце допълват събитието.
13. Обрезание Христово. Интериор на храм, в кой­то първосвещеника според Юдейския обичай отрязва крайкожието на осемдневно­то дете. Сцената е символич­на, защото първосвещеника държи в ръцете си инструмен­ти, с които извършва операци­ята.
14. Възкресение. Класиче­ско представяне на победата на живота над смъртта. Хрис­тос в бели одежди излъчващ светлина представена с ради­ация на лъчи и червено знаме в ръка символ на победата. Пазачите смъртно уплашени са легнали встрани от праз­ния гроб.
15. Възкресение Лазарово. Христос с повелителен жест заповядва на мъртвия Лазар да се приповдигне пред смая­ния – учудващ поглед на две­те му сестри.
16. Благовещение. Архангел Гавраил с повдиг­ната ръка за бла­гослов съобщава благата вест за непорочното зача­тие, което Мария със смирение при­ема.
17. Усековение на Св. Йоан Пред­теча. Сцената е жестока. Палачът застанъл фрон­тално към зрителя с вдигнат меч в дясната ръка, а с лявата хванал за косите главата на Св. Йоан, демон­стративно я пред­лага на Саломе.
18. Св. Архангел Михаил. Предста­вен до поясно ан­фас към зрителя като пръв Христов архистратик. Тук подчертано се чу­ства Атонското влияние на иконо­графията.
19. Св. Димитър. Представен като млад мъж, фрон­тално застанал с красиво младежко лице, ся­каш портретуван от натура.
20. Св. Атанас. Представен в монашеско одея­ние, което говори повече, че пред­ставения све­тец е Св. Атанас Атонски, създате­ля на Атонската монашеска репу­блика отколкото” Св. Атанас Алек­сандрийски”.
21. Св. Сава. Представен също в монаше­ско одеяние.
22. Св. Па­рашкева. Също представена в монашеско одеяние. Всички икони са с църковно славянски надписи в изрядно състояние, дело на високо школувано атилие. До­като царските икони са дело на 4 иконописци, то иконите от празничния ред са с една­къв колорит, умело съчетани цветове- сиво сив, което гово­ри, че са дело на едно ателие. Лицата на всички персонажи са в светлоохрова карнация, отразяваща най-верно лица­та. Дрехите са предимно в зе­лени и червени тонове, които придават естествения коло­рит на дрехите с майсторско предадени всички дипли. По­зите са раздвижени естестве­ни в битовия интериор. Между реда на празничните икони и Апостолския ред има кант от многоцветна декорация. Тре­тия ред икони, ред на Апосто­лите са най-голямата загадка за изкуствоведите. Те са 16 плюс 24 плюс 17 всичко 57 бр. икони. В централната част на този ред е изобразен дей­сиса- молението. В центъра е Христос, а от двете му страни са иконите на Св. Богороди­ца и Св. ЙоанПредтеча, които са застъпници на грешните християни. Иконите са малки. Апостолите са представени в арковидни рамки, индиви­дуално прадставени. Според проф. Атанас Божков те са дело на Тома В. Молеров. Не може обаче да се обясни из­работването на самите рамки на иконите. Едните са вдлъб­нати рамки, което говори за по-стар метод на изработка докато другите са на плосък фон. По вероятно е да са до­несе ни от Рилския манастир и приложени тук в готов вид. Те не са отделни икони, а фри­зово изработени на дълги плоско­сти. Иконите са с високо художест­вено майстерско изработени с много достойн­ства.

Иконостаса за­вършва с вели­колепно ажурно разпятие, позла­тено. От двете му страни са Св. Богородица и Св. Йоан Богослов любимия ученик на Христос, в два медалиона ка­цнали в устата на два драко­на По стара християнска тра­диция край северната и южна стени между колоните в цен­тралния неф са изградени 110 столове, които възрастни богомолци временно откупу­ват за сядене при богослуже­ние. В храма Св. Св. Петър и Павел на проскинитария се поставя най-съвършената икона, от която християните измолват телесно здраве и ду­шев­но спа­се­ние. Тя вина­ги е обки­чена със све­жи цве­тя. На ико­на­та в нашия храм е изобразено Светото Възкресение- пра­зен правоъгълен гроб. Пред гроба Господен и в ляво от него двама Римски войници от въоръжената стража са полегнали на земята, хвана­ли с ръце очите си заслепе­ни от божествената светли­на излъчвана от Христовото тяло. Христос е представен с грациозно извито тяло във въздуха. От цялото му тяло се излъчват радиално пунк­тирани лъчи- светлината. В лявата си ръка държи раз­вято червено знаме с кръст по средата-символ на побе­дата на живота над смъртта. Всички части на човешкото тяло са анатомично вярно предадени. Цялата фигура се чуства олекотена и свободно се издига в ефира. Автора на иконата е неизвестен, но е иконописец от голяма класа, представител на школа спаз­ваща стриктно канона на ер­минията. Патината на време но то ни най-малко не е нару­шила свежия колорит на ико­ната, придаващ й монумента­лен характер. Храмът Св. Св. Петър и Павел на изток за­вършва с една апсида с раз­мери ширина 3,60 и височина 9,60 м. От вътрешната страна в нея е разположен Св. Прес­тол в основата, на който е вградена задължително час­тица от мощите на светец за­гинал за християнската вяра. Светият Престол е с разко­шен ажурно резбовен балда­хин боядисан в орехово кафяв цвят. Балдахина се подържа от четири пилона, красиво въже­образно извити в тъмно зелен и тъмно червен цвят. В източна­та страна на Св. Престол стой напрестолно литийно разпя­тие, с което се извършва опе­лото на Разпети петък. В ляво от Св. Престол се намира проскомидията, където има изключително интересен надпис от 1867 г., чрез който се дава връзката на църквата Св. Св. Петър и Павел с мана стира Ватопед на Св. Гора. В олтара се съх­раняват много ценни икони, които са извън култова упо­треба. На прес­толно литийно разпятие от 1790 г. в крайщата на раменете на раз­пятието са изпи­сани символите на 4 евангелисти. Самото разпятие е дело на Това В. Молеров осно­воположник на Банската иконо­писна школа. От него са иконите: Кръщение, Св. Йоан Кръстител, Исус Христос всеопрощаващ, Св. Богородица скоропослуш­ница, аналойна икона в жен­ското отделение на черквата. Освен тях от по-ново време са иконите Св. Теодор Тирон в цял ръст-рядко иконографско представяне на светеца, защо­то като светец воин обичайно се представя на кон. Вярно анатомично представен мла­деж в разкошно бароково надиплен химатий с червен колорит. Другите икони са на: Св. Трисветители и на Св. Ме­тоди и Св. Кирил. Тези икони са донесени от черквата Успе­ние Богородично отстоящо на 400 метра южно от църквата Св. Св. Петър и Павел, разру­шена от гърците през между­съюзническата война 1913 г. По същото време е разруше­на и кулата камбанария. На нейно място бе изградена ку­ла-камбанария 30 м. висока с три сладкогласни камбани със следния надпис: Камбана­рия Кула възстановена 1986 г. на стопански начала по инициативата на Енорийския свещеник Димитър Ноцков и по времето на Неврокопския Митрополит г. г Пимент. На­стоятели: Ангел Гриов, Атанас Д. Мунин, Иван П. Доневичин и касиер Парашкева Н. Попо­ва. Град Добринище със своя­та обилна географска и богата културна даденост е прекрас­на дестинация за природен и културен туризъм.

Вестник “ Топ Преса „