Свещеник модернизира Симитли: Предлагат почетно звание за отец Борис

През 2019 г. се навършват 90 години от освещаването на църквата „Рождество на Пресвета Богородица” в гр. Симитли от Неврокопския митрополит Макарий. По този повод в края на месец декември 2018 г. инициативна група, съставена от студенти и докторанти в Югозападен университет „Неофит Рилски” и Софийски университет „Св. Климент Охридски” и със съгласието на председателя на Църковното настоятелство към храма, внесе в деловодството на Община Симитли заявление до председателя на Общински съвет и до кмета на Община Симитли с апел за задвижване на процедурата по удостояването посмъртно на протойерей Борис Китанов Петров със званието „Почетен гражданин”.

Местните хора в Симитли и до днес си спомнят с добро духовника и съветите, които са получавали от него. „Спомням си го като човек с благ характер, горда осанка и винаги умислен, или по-скоро вглъбен в нещо, но винаги с ведро лице. Имах чувството, че е винаги готов да се усмихне. Сякаш носеше в себе си светлина…”, „Имаше изрядна свещеническа служба…”, са само част от спомените за духовника.

Свещеник Борис Петров е роден в с. Селище на 5 януари 1912 г. Първоначалното си образование получава в родното си село, след това продължава в училището в Логодаж и в Горно-Джумайската смесена гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (бивша Солунска). Записва се в четирикласното богословско училище в Черепиш. През 1935 г. завършва Софийската духовна семинария. Ръкоположен за свещеник на 13 март 1937 г. от Неврокопския митрополит Борис. Освен симитлийската енория, в различни периоди от служението си обслужва духовните нужди на енориашите в Дреново, Брежани, Крупник, Градево, Тросково, Брестово, Ораново и Докатичево. Първото си богослужение в Симитли извършва на 1 ноември 1938 г. Води часове по вероучение с учениците. Образува дамски хор с ръководител Анна К. Абати.

Отец Борис, както е известен свещеника сред симитличани, основава православно християнско братство в Симитли. Облагородява пространството около храма. Негово дело са още строежа на кръщелна и на навес при гробищата. Поставя основите на родилен дом в Симитли. Три години поддържа подкрепителната спирка на БЧК. Сред множеството инициативи, които организирал и които са свързани с работата с деца, са и провежданите ученически забави в местното читалище и екскурзиите до Рилската света обител. В спомените си свещеникът пише: „Аз съм доволен от народа, на който съм служил. За мен нека говори същият тоя народ…” Отец Борис Петров умира през 1998 г., по думите на местните хора в Симитли – забравен!

Годините на неговото служение не минали без трудности, но това не го отказало от започнатото благородно дело и от службата си към Бога. За активната му духовна, културна и обществена роля свидетелства обширната му кореспонденция с Неврокопската митрополия, със Светия Синод, с местната светска управа, с училищните и читалищните власти. „Не престараване, издокарване или пълзене е това, а чиста любов и обич към служба, църква и народ. Това е точната и вярна дефиниция, която вярно и точно сочи пътя, по който съм вървял близо половин век”, пише към края на спомените си протойерей Борис Китанов Петров.

Към честванията на 90-годишнината от освещаването на храма през 2019 г. се предвижда организирането на научна конференция и издаването на сборник за живота и делото на свещеник Борис Петров.

Кристиян Ковачев е докторант по Теория и история на културата в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Той е сред инициаторите за удостояване на отец Борис посмъртно с почетно звание.

Кристиян Ковачев

Вестник “ Топ Преса „