Няма лъжа, няма измама – От Сатовча до Балкан Тореси
-
- октомври 24, 2018
Много са хората, паднали убити за свободата на България, с надеждата за по-добър живот. После останалите живи издигат паметници на загиналите в знак на признателност и всякога се чества годишнина от тяхната смърт. Кратко е и ясно като онова: „Ядено, пито, платено“, но не е баш така. Има събития, които продължават да се случват и това е сериозно обезпокоително. Изглежда да не сме доузрели достатъчно. Словото е като хвърлен камък, а гневът, когато замъгли съзнанието на даден човек, той не цепи басма на никого. Гняв, натрупван през годините от турски и цигански издевателства, пояснявам: Тук може да се вмъкне и поговорката, че лекото почукване по самара е с цел да се сети магарето.
Тия дни в брой 36-ти на вестник „Топ Преса“ от 12.10.2018г. г-н Байрактарски ни запознава с д-р Тодор Петлов от Добринище, който с голямо чувство за хумор обяснява как майка му се е изказала по адрес на Кирил и Методи, че са немали друга работа, та са написали азбуката. И аз реших да напиша с буквите на Кирил и Методи нещо сериозно, защото буквите са измислени, за да си служим с тях всеки, както може. А поводът е 106- тата годишнина от освобождението на нашия край от турско робство. Някои от нещата са описани така, както съм ги прочел:
В редица научни изследвания битката при Балкан Тореси на прохода Маказа справедливо е описана и оценена като последния опит на командването на кърджалийския корпус на Явер паша да спре настъплението и напредването на българските войскови части и частите на Македоно-Одринското опълчение на ген. Никола Генев в посока на Гюмюрджина и да обърне хода на военните действия чрез организиране на контранастъпление. В изпълнение на тези стратегии низамските полкове на Явер паша са разположени на най-удобните за успешна отбрана и последващо контранастъпление позиции. В отбранителните позиции при Балкан Тореси командването на кърджалийския корпус на Явер паша използва подкрепления, изпратени му в помощ чак от Анадола и мобилизираното местно население (башибозук).
Македоно-Одринското опълчение настъпва срещу така изградената отбранителна линия на корпуса на Явер паша, като рано сутринта на 7 ноември 1912 година, след продължителен артилерийски огън и от двете страни опълчението се придвижва напред и влиза в директен сблъсък с турския корпус на Явер паша. В завързалия се ожесточен, а на отделни участъци ръкопашен бой, никоя от двете страни не успява да вземе превес. Към обяд боят затихва, но се разгаря отново към 16.00 часа. Надвечер всички опълченци се юрват – хвърлят се в атака с щикове и на бой с нож, посрещнати от убийствен огън и в крайна сметка турците не издържат на мощното българско „Ура!“ и „Напред на нож“, предвождани от своите командири с извадени и добре наточени саби. През нощта на 7-ми срещу 8-ми ноември 1912 година кърджалийският корпус на Явер паша отстъпва на юг, изоставяйки обозите си и се спират чак по Одрин, Лозенград, Люлебургас, Бунархисар – Чаталджа и Турция капитулира пред българската сила със завършек на войната, което е част от същата история.
Загубите в жива сила на Македоно-Одринското опълчение в боевете на 7-ми ноември 1912 година са големи. Само от средната колона опълченци, напредвала в боевете по шосето на пътя Маказа-Гюмюрджина, падат убити 43-ма души юнаци (както пише на паметника), а ранените са 156. На мястото, където е станала тази голяма и кръвопролитна битка от балканската война, над обща братска могила през пролетта на 1927 година е издигнат паметник, напомнящ за саможертвата на загиналите опълченци. В тая братска могила са и костите на нашия чичо Кольо, брата на моя дядо Георги (Геро) Илиев Начев – баща на моята майка, която е родена 2 години след описаните събития, но както на нея са й разказвали, така и тя на мене ми разказваше, че сме имали чичо Никола Илиев Начев от с. Сатовча – Неврокопско, войн в трета рота на десета Македоно-Одринска опълченска дружина, паднал убит в това сражение на Балкан Тореси заедно с други земляци. Вечна слава на всички герои!
Прилагам документални снимки и снимка с отличителен знак от униформа на турски аскер от тогавашната турска армия.
Който иска да научи повече за събитията около разигралите се военни действия по време на балканската война и участието на опълчението в нея за освобождението ни от турско, нека да се снабди и да прочете: ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ от полк. Дървингов.
Тоя човек, с военен чин полковник, пряк участник в събитията, е положил такъв огромен труд да напише тази история, че си заслужава нашата благодарност от все сърце….
Халал му вяра и Бог да прости загиналите войни.
Данните са предоставени от сина ми Георги Димитров Джамбазов и са извлечени от архивите на Република България.
Димитър Джамбазов
Be the first to leave a review.
