Сатовчанският учител Калоян Шишков ни съветва: Домашно компостиране – Защо не?

 Не поставям въпроса защо да компостираме в къщи, а защо да не го правим, след като ползите от това са научно и практически доказани (поне от мен и от жена).

 През 2005 г. по съвет на еко­лога на Общи­ната, Снежана Пашова, поста­вихме начало­то. Последната година, кога­то сеехме тютюн, беше през 2005 г. Имахме лехи за раз­сад в градината и когато ги остъргахме, натрупа се една голяма купчина. Решихме да оставим тази зелена маса да си угние в един край на гра­дината. Така започнахме до­машното компостиране и до ден днешен го правим.

 Компостира­нето е начин да не изхвърляме растителните отпадъци и в същото време да обогатим почвата с ху­мус.

 Предимства­та от компости­рането са мно­го: намалява градинските и домакинските отпадъци, по-малко се замърсява, под­държа почвата „жива”, задър­жа влагата и т.н. Компостът, добавен към почвата, подо­брява структурата й, спома­га за задържане на влагата. Когато се смеси с компоста, глинестата почва се олеко­тява, а песъчливата задър­жа водата по-добре, твърдят специалистите (и ние разбира се). Смесеният с почвата ком­пост намалява ерозията, уве­личава плодо­родието. Ком­постът често се нарича „черното злато”, наторе­ната с такъв компост (торф) почва дава въз­можност плодо­вете да бъдат по-здрави и устойчиви на болест.

 Какво да компостираме: окосената трева, плевели, бобовина, стебла и корени от царевица, обелки от кар­тофи, лук, плодове и зелен­чуци, дървесни стърготини, оборски тор от животни, от кокошки, пепел, изсъхнали цветя, коренища от чушки. Всичко без храна.

 Материалите могат да се разделят на: „зелени” и „кафяви”. Зелените са тези, които са пресни, влажни и съдържат повече хранител­ни същества (те се разлагат по-бавно). Кафявите са су­хите материали и съдържат повече въглерод. Добре би било да са по равно, но това трудно може да се направи на практика.

 Как да компостираме? И така, отделете едно място в градината (по принцип в горния край), заградете го с платна или дъски, примерно 1м. на 2м., в зависимост от мястото. Хвърляйте всичко в това оградено пространство. От време на време може да се утъпква, да се хвърля земя, да се навлажнява. Най- малко след една година ще имате отличен преработен материал (най-важната ра­бота, която е извършил дъж­довният червей). Материалът може да се трупа и за повече от една година. Когато ис­кате да извадите компоста, отстрането горния слой на една страна, за да извадите готовия компост, после об­ратно си разстилате суровия материал. Така целогодишно има къде да изхвърляте от­падъците.

 Тази година си наторихме градината с 32 ръчни колич­ки компост. По-важното е, че вече имаме последователи – няколко комшии, дори и в моето родно село Крибул. В същото време инатлиите са много повече.

 През месец ноември 2017 г. по идея на еколога на Об­щината Инцафка Укова са раздадени безвъз­мездно 20 броя 300-ки­лограмови компостери. Ние се „уредихме”, сло­жихме го пред входната врата. Само за една-две седмици го напълних­ме – от цветята пред входа, изрезки – обелки от картофи, ябълки, пе­пел, трици от дървата. Най-хубавото, че през цялата година ще се пълни непрекъснато, в същото време постоян­но ще имаме готов торф, за цветята, парника. Не изхвърляме нищо у нас.

 Вижте цветята, които жена ми с голяма любов отглежда и те са такива благодарение и на отличния торф, с който ги подхранва.

 Хайде, какво чакате!

Вестник “ Градът „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене