Хаджидимовски манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец“

Построен на хълма край град Хаджидимово върху старо християнско светилище, манастирът е осветен през 1865 г.

Според старите анали на това място, още преди районът да попадне под османско иго, около 1290 година е построено християнско светилище, посветено на Св. Георги Победоносец. По-късно, около средата на 14-и век, храмът на няколко пъти е изгарян от османлиите, а впоследствие – изоставен и напълно забравен.

Преданието е съхранило следния разказ за построяването на храма:

На овчаря дядо Атанас Лазаров (българин) на сън му се явил един млад мъж, възседнал бял кон. Той му казал да започне разкопаването на могилката, на чието място по късно бил построен храм. Тя цялата била обрасла с разни храсталаци. Дядо Атанас не обърнал внимание на този сън и не започнал да копае. На следващата вечер сънят се повторил и това накарало стареца да го разкаже на своята баба (съпруга). Тя също не го взела на сериозно и като се понасмяла казала, че това си е негово внушение и не му разрешила да копае. На третата вечер младият мъж пак се явил и настоявал още на сутринта да започне работа. Като се разсъмнало дядо Атанас оставил овцете на бабата и се заловил за лопатата. Турците, които имали имот около тази могила, го видели и започнали да уговарят да се откаже от начинанието си. Макар да не отстъпвал, старецът видял, че не може да се разбере с тях и си отишъл. Вечерта младежът му се явил и му казал да не се бои от хората, които му пречат, защото ще бъдат заставени да отстъпят. Така окуражен дядо Атанас отново отишъл и се заловил за работа.

Турчинът, чиято нива, около 5-6 декара, била разположена от южната част на могилата, излязъл с воловете си да я изоре. Като видял, че на могилата се копае, отишъл да провери каква е работата. Щом разбрал, че тук ще става “вакъф” (църква, свещено място) така се разлютил, че по най-вулгарен начин изпъдил стареца, като си послужил дори с бой. Турчинът помислил, че е победил и се върнал спокойно на нивата си. През това време воловете му били легнали да почиват. Той ги подканил да станат, но те не помръдвали. Започнал да ги бие, пак не стават. Турците, които му се притекли на помощ, се заинтересували, каква е причината такива хубави волове да не могат да се изправят на крака. Като разбрали, че е изпъдил гяурина и дори го е бил, не одобрили постъпката му. “Защото, – казвали те – шом този човек е дошъл тук да копае без никой да му плаща, тук вече има ръка Аллах (Господ)”. Накарали го да викне стареца да продължи работата си. Когато дядо Атанас се върнал, турчинът отишъл при воловете и още при първото подканяне животните се изправили, готови за работа. Слисаният турчин ги закарал в дома с, а нивата дарил на манастира. Това е първата подарена на манастира нива, която днес е негово владение (намира се под оградата, южно от църквата).

Повече никой не се опитал да попречи на разкопаването. Дошли дори помощниците и работата потръгнала След няколко дни дядо Атанас открил икона на св. Георги, която била напълно запазена. Това въодушевило всички. Присъединили се още помощници и за кратко време било издигнато параклисче, в чест на св. Георги. Дядо Атанас заедно с други българи от селото непрекъснато работели за неговото благоустрояване. То просъществъвало около 15 години.

Иконата, която била намерена при първите разкопки, се пазела в св. олтрар и не била изнасяна за поколения. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател прот. Трифон Симитдчиев, тя била изпратена, чрез Неврокопска митрополия, в Академията на науките за освидетелстване. Установено било, че датира от 1750 или от 1800г. На 6 май 1961г. е върната в св. Обителм осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

Така повече от век манастирът, посветен на св. Великомъченик Георги в с. Хаджидимово, се развива и благоустроява благодарение на усърдието и ревността, проявени от обгрижващите го игумени и енорийски свещеници. Това свято място, което св. Георги сам си е избрал, винаги е било и ще бъде почитано. По молитвите на светия мъченик, който е освободител на пленените, защитник на бедните и лечител на болните и доднес вярващи получават изцеление на своите духовни и телесни немощи.

Бог, по застъпничеството на Своя угодник Св. Великомъченик Георги Победоносец, да съхрани тази свята обител и спаси онези, които с вяра престъпват нейния праг.

bulgariamonasteries.com