Свещеник от гоцеделчевското с. Мосомище на Великден в проповедта си «вмъкна и политически въпроси!»

Тони МАСКРЪЧКА

Великден днес не е това, което беше. Само допре­ди трийсетина години, по времето на т.нар. развит социализъм нямаше дълги почивни дни, понякога пус­каха агнешко по магазините, а на църква се ходеше със страх. Пълна мобилизация обявяват органите на реда в социалистическа България за максимално ограничава­не достъпа на вярващите до църквите за Великденските празници, показват разсек­ретените от Комисията по досиетата архиви на ДС.

Партията, респектив­но държавата и най-вече репресивните органи, во­деха активна политика с всевъзможни средства за „засилване на атеистична­та пропаганда“ и най-вече за ограничаване досега на младите до религията. В дните около Христовото Възкресение в мероприятия за проваляне на празника са впрегнати милиционери, отрядници, партийни и ком­сомолски организации, оте­чественофронтовци, цялата държавна машина.

Културните домове, проф­съюзите, Концертна дирек­ция, Кинефикация, училища и вузове готвят паралелни мероприятия, за да откло­нят младежите от посеще­ние на храмовете в нощта на Възкресение. На места дори месец април се обявя­ва за “месец на атеизма” На други места пък проявите преминават като Пролетни младежки празници. Орга­низират се антирелигиозни вечери за „правилно“ възпи­тание на подрастващите, ки­нопрожекции, безплатни му­зикални увеселения, канят и известни естрадни изпълни­тели, заради които младите да предпочетат концерта пред църквата.

Всички културни прояви в нощта на Възкресение трябвало да продължават до късно, дори след края на литургиите, като се правил компромис и не се следяло за спазването на вечерния час при учениците. Преста­рали се местни управници забраняват биенето на кам­бани в празничната нощ. Агенти на ДС зорко бдят по села и градове, следят за нагласите за посещаване на храмовете и спазване на религиозните обичаи. В са­мата вечер на Възкресение обикалят около църквите, записват кой влиза, броят посетителите и продадените свещи.

Явно мерки срещу вярва­щите не дават особен резул­тат, защото често в докла­дите се отчита нарастване на броя на хората, посетили църквите.

Първите запазени до­клади за обстановката в страната по Великден са от средата на 50-те години. За тогавашния Сталински (Вар­ненски) окръг през 1955 г. характерно било, че в църк­вите са отишли доста голям брой миряни. 15% от тях били младежи. В централ­ния храм на гр. Сталин вла­диката Йосиф на няколко пъти се обърнал към при­състващите с „варненци“, което е чинно отбелязано в отчета на милицията. Във Врачански окръг в нощта на 16 срещу 17 април 1955 г. в църквите имало предимно възрастни жени. Владиката Паисий е водил службата в „Св. Николай“, а посетители­те били стотина души.

Агентите дори са пребро­или точно всички влизащи – 63 жени, 20 мъже, 5 младежи и 10 ученици. В останалите три църкви имало по 70-80 души, а в селата – по 20-40. Ходещите на църква са оп­ределени според класифи­кацията на тогавашната ДС като „бивши хора“ – търго­вци, собственици, буржоаз­ни елементи.

Стриктно преброяване на посетителите в нощта на Христовото Възкресение през 1955 г. е имало и в Со­фия. Данните на агентура­та сочат, че в „Александър Невски“ на службата са били 5-6000 души, от които 40-50% младежи от буржоазен про­изход. В „Св. Неделя“ са били 1500-2000 миряни, от които всеки пети младеж. В „Св. Николай Софий­ски“ пък от 1000 християни, 80% са били младите. Зна­чително е било при­съствието и в хра­мовете „Св. Георги“, „Св. св. Петър и Па­вел“ и „Св. Седмо­численици“ – по 500 души. В други 21 църкви в София е имало по 200 души, а в тези по селата – 50-60, като младите са били водени от бабите си.

Отчетът, изпра­тен от Коларовградски (Шу­менски) окръг, отново ак­центира върху посещенията в църквите от бивши хора, вражески настроени и стари бабички“.

В църквата в Омуртаг пра­тили квартален отговорник от друг град обаче, за да не го разпознаят. Когато си купувал свещи, продавачка­та се оплакала, че църквата само на думи е свободна, и репликата веднага е била вкарана в доклада.

Сериозни пробле­ми винаги са съз­давали миряните в Благоевградско. Там винаги се е отчитала висока посещаемост на храмовете, голяма част от хората са запазили религиозните си вярвания и стриктно спазва­ли църковните ритуали.

На Великден през 1955 г. е отчетено, че „църквите се посещават от голям брой лица – бивши търговци, ми­хайловисти, репресирани от народната власт“. Впечатле­ние направило на изпрате­ните да дебнат, че в Банско и Якоруда църквата била посетена от доста жени на комунисти.

В петричкото с. Ново Хо­джово преброяването пока­зало, че 40% от цялото на­селение на селото е в храма на Великден. За да парират очакваната висока посеща­емост и заради „голямото религиозно настроение в селата“, ОК на ДСНМ на 5 ап­рил насрочил събрание в с. Габрене на тема „Трябва ли да вярваме в религията“. То обаче се провалило, защото младите предпочели да оти­дат на черква, с мъка отбе­лязват милиционерите.

“Млади жени, компроме­тирани морално, заедно със стари хора са били основни­те посетители на църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград по Великден през 1956 г. Тогава, на 4 май, в тържественото шествие и обиколка на града са се включили 400 души, пребро­или агентите.

Точни цифри има и за влез­лите в „Александър Невски“ в трите дни 10, 11 и 12 април 1958 г., като на 12-и бройка­та достигнала 10 хил. души. В друг столичен храм „Св. Андрей“ имало около 500 души, но сред тях били забе­лязани „другарки на членове на БКП, както и жена на сле­довател“. В „Св. Неделя“ през трите дни имало по 800, 110 и 1200 души. От тях хората на преклонна възраст били 65-70%, на средна възраст – около 25%, а младежите и децата – 10%.

Преименуваният отново Варненски окръг през 1958 г. отчел по-слаба посещае­мост на храмовете. Централ­ният бил запълнен в събота вечерта около 3/4, а младите влизали за малко и излиза­ли.

„Не оставаха задълго от страх да не бъдат забеляза­ни от познати или колеги“, констатират от милиция­та. Точно в полунощ обаче църквата се препълнила до краен предел и дори отвън чакали 800 души.

Основно „стари и неуки жени“ отишли да се черку­ват в Хасковска област през 1958 г. Служителите на МВР забелязали, че в събота – 12 април, в Хасково и други градове на окръга „следобед се чувстваше оживление на хора по магазините, пазари­те и халите“. Хората се ре­дели на опашки да купуват агнешко месо, защото точно в този ден го пуснали. По хлебопродавниците пък се редели за козунаци.

Оттук следва и градивната критика. „Смятаме, че израз за по-голямо празнуване да­ват някои отговорни хора от търговските организации, които се ръководят от чисто търговси отношения и пу­щат в продажба стоки като агнешко, козунаци и др. и се получи така щото 13 април (неделя) бе отпразнуван по-добре от други недели“, е на­писано в доклад на окръж­ното управление на МВР.

Дори и по махалите и квар­талите бдителните служите­ли забелязали, че „стари и религиозни жени се посеща­ват взаимно и си раздават боядисани яйца и козунаци“ Успешно е приключила оба­че специална акция за про­вал на тържествената служ­ба в с. Поляново.

Една компания, която има­ло поставена задача, пока­нила попа на почерпка. Чер­пенето продължило дълго и настоятелно, така че свеще­никът се напил и не отишъл на служба в църквата. В по­повското с. Славяново пък токът уж случайно изгаснал точно в полунощ и настана­ла суматоха в храма, като хората веднага заподозрели дългата ръка на комунисти­ческите управници атеисти.

През 1966 г. в документ за обзор на вражеските прояви сред духовенството се от­чита, че в големите градове София, Пловдив, Варна на религиозните празници Ве­ликден и Коледа посещае­мостта на църквите от мла­дежи расте.

„В катедралата „Ал. Нев­ски“ по време на Великден­ските празници се струпват по няколко хиляди младежи, предимно такива, изпуснати от родителски и обществен контрол, което създава се­риозни трудности на орга­ните на реда и по същество тази тълпа придобива ха­рактер на демонстрация“, пишат обезпокоени мили­ционерите.

През 70-те години освен милиционерите, агентите и служителите на ДС около храмовете вече се изпращат и активисти на ДКМС и учи­тели да следят кой влиза. В Габрово през нощта на Въз­кресение Христово през 1970 г. е организира­на забава с томбола, за да се отклони вниманието на младежите. Въпреки това в Дряновския манастир е от­четена висока посещаемост – около 500 души.

Сериозен проблем създа­ла и ученичка от 11-и клас, която повела по-малки деца на среднощна служба. Това се случило в с. Боженци. Там учителката Радка Белоева завела на 25 април клас от 28 деца на екскурзия. Взела със себе си дъщеря си, еди­надесетокласничка, както и двама студенти.

Вечерта, когато учителка­та заспала, дъщеря й заед­но със студентите повели 12 деца и пеша стигнали до съседното с. Кметовци, за да присъстват на службата в църквата в полунощ. След края на службата групата тръгнала обратно към Бо­женци. По някое време учи­телката се събудила и уста­новила, че половината деца липсват, и притеснена тръг­нала пеша да ги търси, като по пътя се засекли с връща­щите се.

Специално за Великден в София винаги се е правила сериозна организация. Ме­сец по-рано са подготвяни планове за охрана на църк­вите.

За нощта на 25 срещу 26 април 1970 г. например сто­личната милиция прави раз­становка на силите. На крак са вдигнати общо 953-ма. От тях 13 души от ръковод­ството, 23-ма униформени, 120 оперативни работници по ДС и НМ, 192-ма мили­ционери, 600 отрядници, 6 конници.

На разположение са 9 ав­томобила, 8 радиостанции, 11 мегафона. Задължително е и да дежури група следова­тели. Дава се задача „да се сформират групи комсомол­ци, които да се използват за отклоняване на младежите от посещения в църквите“.

Другото важно мероприя­тие е „групи, носещи икони, кръстове или други предме­ти от подобен характер, да се предупреждават, вещите да се изземват, а лицата да се записват“.

През следващите години вече се пристъпва към раз­даване на специални про­пуски за присъствие на Ве­ликденската служба в „Ал. Невски“.

Така се ограничава бро­ят на мераклиите да видят тайнството на благодатния огън, като това право по­лучават основно „благона­деждни“ хора. Нарежда се на околните заведения да работят до 20,30 ч., за да се „избегне движение на пияни лица“. Българският турис­тически съюз и ДКМС са задължени през 1973 г. да организират масови излети, походи, екскурзии по време на Великденските празници.

Комитетът по туризма и „Балкантурист“ пък трябва да отклоняват чуждите гру­пи туристи в София далеч от църквите. На БНТ е възложе­но да „подбере подходящи интересни преда­вания на 28 срещу 29 април с цел от­клоняване на мла­дежите от посеще­ние на църквите“. В Габрово за по­реден път правят забава с концерт, която продължава до 1 ч. след полу­нощ.

С годините броят на хората, влиза­щи в храмовете за Великден, расте, обезпокоени са от ДС. В нощта срещу 25 април 1976 г. във Враца е отчетен рекорден брой посе­тители и много млади хора, както и баби с деца. Имало е и доста хора от културни­те институции – художници, естрадни изпълнители, на­родни певци, донасят оби­калящите около църквата. Същата година в Благо­евградско също има бум на посещения в църквите за великия празник. „Голямо е посеще­нието на младежи. Масово палят све­щи и се кръстят. Вземат си огън от владиката, целуват ръката и расото му“, обезпокоени са милиционерите. До­кладват, че в Гоце Делчев след 24 ч. от църквата тръгва голяма процесия на хора със запалени свещи в ръка.

Учители, лека­ри и интелигенция пълнят църквата в Банско. Приходите от продажби на свещи растат главоломно и стигат до 3-4000 лв. в една черква в Неврокопска епар­хия. На много места се забе­лязват и активисти на БКП. Фрапиращ бил случаят с Го­ран Вангелов от петричкото с. Марикостиново, член на БКП. Той и жена му платили 53 лв., за да носят кръста, докладват агентите.

За поредна година, през 1978-а, се отбелязва „непри­ятен факт, че расте броят на хората на службите по Ве­ликден“ в Благоевградски окръг. В манастира „Св. Бо­городица“ край Гоце Делчев е имало 3000 души, което е 6 пъти повече от предишна­та година. Не само това, но и половината били младежи, които участвали в религиоз­ните ритуали. Същата годи­на Великден бил непосред­ствено преди Гергьовден и в манастира „Св. Георги“ в Хаджидимово било пълно с хора, част от които бъл­гаромохамедани, отчитат службите. Преброили са „30 подарени агнета, ризи, кили­ми и черги“. Пресметнали са, че общият приход за мана­стира само от този ден бил 15 хил. лв. Грък пък подарил позлатена кандилница, има­ло и гости от Югославия.

Благоевградският храм „Въведение Богородично“ бил изпълнен до краен пре­дел, а 40% били младите хора. Агенти засекли, че митрополит Пимен е държал слово близо 50 минути, в което изразил задоволство от многото младежи. Хората целували кръста, чукали се с яйца, а гърци оставяли ва­лута по иконите „Внимание заслужава фактът, че след 24 ч. по улиците можеха да се видят много хора със за­палени свещи в ръка да се прибират по домовете си“, отчитат от милицията. Аг­ент им донася, че приходите на черквата за вечерта са 13 хил. лв. – с 30% повече от предната година.

Агент „Здравец“ дни след Христовото Възкресение до­нася, че свещеникът Георги Величков от гоцеделчевско­то с. Мосомище на Великден в проповедта си е „вмъкнал и политически въпроси“. Ду­мите на попа са записани и предадени дословно:

„Какво представлява в днешно време една велика историческа личност пред личността на Христос? Ис­торическите личности са обречени на забвение, на нищожество, а личността на Христос е във вечността“, ка­зал духовникът, деликатно намеквайки за тогавашния политически елит.

Като заключение, орга­ните на реда констатират, че по време на празници­те църквите и манастирите се преобръщат в места за активна религиозна пропа­ганда, където под формата на замъглени текстове се проповядват тенденциозни изкушения и дори открита антикомунистическа про­поганда.

За да се засилва атеистич­ното възпитание, властта дава редовно препоръки „да се увеличава значението на трудовите празници като 9 септември, 1 май, 7 ноември, да се утвърждават граж­данските ритуали по ражда­не, кръщене, сключване на граждански брак, получава­не на паспорт“. Свързаните с религията народни празни­ци (събори, имени дни и др.) трябвало да се преобразу­ват в нови социалистически празници, за да се преодо­леят „старите религиозни отживелици в бита“. Това обаче явно не е дало осеза­ем резултат, защото често в отчетните доклади на мили­цията се констатира, че „рас­те интересът към църковния живот сред някои идеологи­чески неустойчиви елемен­ти от средите на интелиген­цията и младежта“.

Вестник „ТОП ПРЕСА“