НИКОЛИНА ЧАКЪРДЪКОВА ОТКРОВЕНО ЗА РАБОТАТА И СЕМЕЙСТВОТО СИ

   Юлия Баймакова

От първото ми интервю с Николина Чакърдъкова измина година и половина. И сега, както и тогава, тя ме посрещна приветливо в уютния си дом, за да разговаряме за последното и голямо турне из страната, за изпълнените задачи и за тези, които предстоят.

– Госпожо Чакърдъкова, искам да подхванем днешния ни разговор оттам, където завърши предишният. Тогава казахте, че работите по проекти за ФОЛКЛОР TВ, най-значимият от които е „България – Македония“. Докъде стигна реализирането на този проект?

– Поради голямата ми заетост през годината се наложи да преустановим за известно време работата по проекта. Живот и здраве, като влезем в новия цикъл, ще продължим започнатото. Искам да направим нещо по-голямо, един творчески продукт, осъществен от  нашата формация заедно с Националния ансамбъл за народни игри и песни на Република Македония  „Танец“. С неговия директор Зоран Джорлев – прекрасен композитор и артист, замислихме общият ни концерт да съчетава  неговата виола  с мои изпълнения. Ще включим най-популярните македонски песни, които всички пеем. Всъщност те не са народни, а са написани от неговия баща. В концерта ще участва и известният техен изпълнител Кире Митовски. Ако през следващата година реализираме  този проект, ще е чудесно.

– Разкажете ни за последното си турне.

– За първи път в кариерата си правя толкова дълго турне – цели седем месеца – от април до края на октомври.  На месец имахме по 15-20 концерта, като през годината посетихме общо над сто града. Такава поредица от концерти не бяхме правили досега.

– Последният Ви издаден албум – „Николина Чакърдъкова и оркестъра при Българското национално радио“, беше по-различен от останалите ( „Чакай ма, батьо Ванчо“, „Любов и мъка по Македония“, „Пуста младост“, „Българска сватба“, „Магията на българския фолклор“, „Най-голямото богатство“). Сега, година по-късно, как оценявате промяната?

– Последният ми проект беше съвместен с оркестъра и смесения хор за школувано пеене при Българското национално радио. Имах желание да направя нещо различно, нещо много ново за мен и го осъществих. Бих казала, че постигнах едно по-голямо изкуство, направих остър завой и по нов начин представих македонската музика. Това беше подарък, който направих на себе си, но споделих и със зрителите в зала 1 на НДК. Радвам се, че на 80 процента от публиката и допадна това, което направих. Разбира се, ние бяхме помислили и за тези, които традиционно искат да намерят познатата Николина Чакърдъкова. Във втората част на концерта те имаха възможност да я  припознаят. Миналогодишният концерт ще остане едно от нещата, с които се  гордея.

–   Кога ще дадете възможност на почитателите си отново да изпълнят зала 1 на НДК?

– Тази година ще изневерим на традицията и големият концерт ще се състои не по Коледа, а на 10-и февруари следващата година. Голямото натоварване ни попречи да се подготвим по-рано. Впрочем, пак бихме успели, но с цената на преумора. Освен това културният афиш на столицата през декември е пренаситен и поставя хората пред  дилемата какво да изберат. Ние ще изчакаме, като им дадем възможност да си повишат настроението през мрачните февруарски дни. Тогава ще изпълним любими песни и ще създадем един празник за душата. Усещам, че хората искат популярните песни, тези, които знаят, за да пеят с нас.

– А как се приемат песните Ви в чужбина?

– Преди 20 години не бях позната на българката общност в чужбина, но сега много от сънародниците ни носят със себе си моите албуми. През следващата година ни предстои европейско турне, което ще започне в началото на месец март от Лондон. После ще пеем и танцуваме в Испания, Португалия, Италия. Ще занесем парченце от българското далече от родината. В по-късна перспектива мислим за Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Канада. Имаме покани, но ни трябва време. Нужно е всичко да се планира поне две години по-рано.

–  Сега да поговорим за специфичната хореография на Вашите спектакли.

–  Както знаете, ние дълго време работехме с доцент Георги Хинов и продължаваме да работим, но за съжаление той напоследък има здравословни проблеми. Достоен негов заместник е Петър Москов, който прие много от доцент Хинов като начин на мислене, стил и усещане. Ето защо аз съм спокойна за запазването на нашия почерк, на нашата визия, която постепенно се превърна в  марка. Приемственост ще има. В същото време Петър Москов вкарва в танците младежкото, темпераментното и се получава едно съчетание между старото и новото.

–  Госпожо Чакърдъкова, Вие сте почетен гражданин на Гоце Делчев от 2005-а година. Това признание задължава ли Ви?

– Аз съм горда, че съм допринесла за популяризиране на фолклорното богатство на Гоцеделчевския регион. Известността наистина  задължава, но това не ми тежи.  Приела съм и плюсовете, и минусите в живота на популярната личност. С удоволствие спазвам общоприетите норми на добро поведение, отзивчивост и човечност. Те са моят начин на живот.

–  Как ще посрещнете тази Коледа?

–  Ще я посрещна красиво, по много мил и специален начин, така, както посрещнах и Никулден. Мога да споделя, че семейството ми вече стана голямо – синът ми доведе снаха, а до Коледа вероятно ще имам и зет. Когато виждаш как твоето семейство расте, изпитваш чудно вълнение. Аз и досега бях член на голямо семейство – Чакърдъковото, и винаги съм се радвала на роднините и приятелите си. Сега обаче усещането е по-различно. Къщата ми се напълни и вече знам какво означава МОЕТО голямо семейство.

–   А за Нова година какво предвиждате?

–  За пореден път сме поканени да участваме в новогодишната програма, излъчвана по БНТ. Ще се включим в народното веселие на площад „Батенберг“, а чрез директното излъчване можем да гостуваме на всеки български дом.  Нашето участие ще бъде в продължение на един час, като започва десет минути след полунощ. Поканата е голяма чест за нас, защото е признание за труда ни и показва, че се справяме добре и хората имат нужда от изкуството ни.

– Благодаря Ви! Нека Новата 2018 година да бъде все така успешна за Вас и в творчески, и в личен план!