Колко ще е голяма заплатата ти зависи от това не само какво учиш, но и къде

Качеството на висшето ни образование продължава да е твърде различно, когато говорим за различните ни университети. Това сочи извод от 7-ото издание на рейтинговата система на университетите в България. Фрапиращ пример сочи, че да учиш информатика в Софийския университет може да ти донесе 3500 лева заплата в бъдеще, докато със същата специалност, но завършена в Шуменския университет, ще си докарваш 900 лева, пише в. „Сега“.

Най-високи доходи продължава да носи обучението по информатика и компютърни науки – 2212 лв. облагаем доход (при среден за страната 1148 лв.), математика – 1963 лв., компютърна и комуникационна техника – 1698 лв., обществено здраве – 1662 лв., проучване и добив на полезни изкопаеми – 1661 лв., металургия – 1602 лв., военно дело – 1551 лв., фармация – 1405 лв., медицина – 1398 лв., и електротехника – 1390 лв. Най-ниско възнаграждение пък получават завършилите музикално и танцово изкуство – 726 лв., педагогика на обучението по… – 727 лв., педагогика – 755 лв., стоматология – 757 лв., социални дейности – 800 лв. Остава решаващо къде е учил студентът – ако е завършил педагогика в СУ, облагаемият му доход би бил 875 лв., а ако е получил дипломата си за учител от Югозападния университет, възнаграждението му ще е 671 лв. В СУ например информатиката носи 3494 лв., докато в Русенския – 1046 лв., а в Шуменския – едва 908 лв. По същия начин машинното инженерство, завършено в МГУ, дава 2210 лв., в Тракийския – 735 лв., а в ЮЗУ – само 547 лв. Почти 4 пъти е разликата във възнагражденията и на завършилите математика в СУ – 2388 лв., и в Шуменския – едва 657 лв. Единствено при специалностите в държавния сектор като здраве, образование, отбрана, медицина и т.н. няма значение къде е придобито висшето образование. В направленията с най-добра реализация и тази година няма промени – най-голям шанс човек да си намери работа предлагат военно дело (0.19% безработица), медицина (0.30%), фармация (0.48%), стоматология (0.68%), металургия (1.25%), обществено здраве (1.54%), музикално и танцово изкуство (1.60%), здравни грижи (1.71%), транспорт (1.96%) и архитектура (1.99%). Най-висока е безработицата в направленията религия (4.29%), социални дейности (4.12%), материали и материалознание (4.10%), педагогика на обучението по (различни предмети) (3.98%), животновъдство (3.80) и др.

Безработицата сред завършилите висше образование в последните 5 г. намалява от 3.38% през м.г. на 2.91% през т.г. „За първи път безработицата пада под 3%, докато през 2013 г. беше над 4%. В някои професионални направления, например в сферата на отбраната и здравето, тя клони към нула, а в други, в които традиционно нивото ѝ е високо – като религия и социални дейности, тя пада до 4%“, коментира Георги Стойчев от „Отворено общество“. Увеличение се наблюдава и в заплатите на висшистите – ако през м.г. средният облагаем доход на завършилите бе 1020 лв., т.г. той расте до 1075 лв. (при едва 900 лв. през 2013 г.). „Броят на професионалните направления, които вървят с над 1000 лв. доход, се увеличава от 20 на 30“, посочи Георги Стойчев. Той открои две области, които обикновено остават встрани от обществения интерес – проучване и добив на полезни изкопаеми и металургия. И двете са в топ 6 по доходи, но сред 4-те, които обучават студенти с най-нисък успех от дипломата за средно образование, т.е. те са с най-голяма добавена стойност.

Просветното министерство смята да предложи законови промени – към трите приоритетни направления, които през м.г. получиха неограничен прием (математика, информатика и комуникационна и компютърна техника), догодина ще се добавят още няколко – физически и химически науки, както и химични технологии, религия и теология и материали и материалознание. „Приемът в направленията икономика и администрация ще бъде намален навсякъде“, посочи просветният министър Красимир Вълчев. Той даде заявка да обяви нулев държавен прием в 15 програми в различни университети. Най-общо става дума за програми, в които студентите са под 15 души. Така например от догодина икономика по държавна поръчка може би вече няма да се предлага в Шуменския университет, Бургаския „Проф. А. Златаров“, Техническия университет в Габрово и т.н.

/actualno.com