Свържете се с нас

Градът

Рифат Бей Неврокопски

Публикувано

на

Васил ВОЙНОВ

Роден е в гр.Неврокоп (гр.Гоце Делчев) на 17.05.1822 год. в семейството на среднозаможни помаки (помаци). Според основните версии за произход на помаките (наро­да на словото, песента, уст­ното разказвачество, музи­ката и любовта) е тази, че те са преките потомци на траки­те, а според древногръцкия историк и философ Херодот, те са най-многолюдния на­род в Европа и Азия, след индийците. Родителите на Рифат и част от фамилията им са били служители в Ос­манската военна държавна администрация. Майка му е родена в околните помашки села на Неврокоп, която се омъжва за Осман бей, след установяването му в Невро­коп. Първоначално, баща му е командващ гарнизона в град Сяр (Серес), с чин „мир­лива” (генерал-лейтенант). През 1820 год. е преместен за командващ гарнизона в Неврокоп. Тук след две годи­ни през 1822 год. му се ражда син. Ето този му син е Рифат, оставил диря в историята и станал известен по нататък като Рифат бей Неврокопски (Османоглу). И понеже тит­лите се наследяват, Рифат е бей. Оттам идва и правилото, станало традиция, че „бей и на един ден, пак е бей”.

Още от времето, заложени­ят наследствен стремеж на помаките към трудолюбие, себеотдаденост, преданност, развитие, честолюбие, мъд­рост, усъвършенстване и образованост му спомага да научи няколко езика и редом с военното изкуство и дипло­мация, съумява да овладее изкуството на песента и музика­та, като се научава да сви­ри на девет музи­кални инструмента включително и на цигулка запазена и до днес в конака му.

На съответ­ната 12-годиш­на възраст, Рифат е изпра­тен и постъпва във Военната прогимназия в град Сяр. Там е пет години. На 17 години е, когато постъп­ва във Воен­ната гимназия в град Одрин. Пет години е там. На 22 годи­ни е вече млад­ши офицер. Изпратен е на военна служ­ба във Видин. След няколко години е пре­местен в Сяр. Там го заварва Кримската вой­на от 1853 год. Разпоредено му е да участва с един свой та­бор от 250 вой­ници с които да се отправи към фронта. А този фронт е между Османската империя срещу Русия, където осман­ците са в съюз с Франция, Британската империя, Сар­динското кралство и Граф­ство Насау.

Войната свършва през 1856 год. със загуба на Ру­сия. Френски офицери забе­лязали неговото примерно участие във войната покан­ват Рифат бей да отиде с тях в Париж, където да постъпи за допълнително обучение във френско военно учили­ще, което завършва през 1860 год. По съвет на същи­те офицери, след това Рифат бей постъпва в училището за военни хирурзи и след пет години го завършва през 1865 год. След това Рифат се задържа и остава временно в Париж. Служи като главен преводач в легацията на Ос­манската държава.

Там го заварва известието, че на 17 ноември 1869 год. ще се проведе тържествено­то откриване на Суецкия пла­вателен канал. Натоварен е с доверие да съпровожда съпругата на френския импе­ратор Наполеон ІІІ Бонапарт – испанката Еужени Наполе­он, която ще представлява императора на тържеството, тъй като Рифат бил в много близки отношения с нея и с кралското семейство. Тръг­ват с флота по Дунава, от там по Черно море с кратък престой във Варна, след кое­то делегацията пристига в Истанбул и прави среща със Султана. След това се отпра­вят за Кайро и след приключ­ване церемонията по откри­ването на канала се завръща отново във Франция.

През времето на пребива­ването му в Париж, Рифат бей се жени за французой­ка, която е била участничка във Френската революция (Втората Република). От този брак имат дъщеря, която по-късно, когато Рифат бей е извън Франция, жена му умира, а дъщеря му се жени за някой заможен алжирец, който е взема и със зестра я откупува за своя съпруга. В по-късните години, когато Рифат бей се установява за постоянно в Неврокоп, той тръгва да издирва дъщеря си, и няколко години преди края на своя земен път, той се среща приживе с нея. За­едно правят дълго пътуване през Алжир, Кайро, Истанб­ул, София и Неврокоп, къ­дето я запознава с втората му съпруга, една работлива и благородна помакиня от Неврокопско, както и с оси­новената им дъщеря, също една много красива помаки­ня родена в съседно село на Неврокоп.

Оттук нататък се движим по неговите мемоари, запи­сани от личния му адвокат, евреина Самуил Шейнин, чийто род се е заселил в Не­врокоп през далечната 1492 год., когато евреите и араби­те са били изгонени от Испа­ния. Това е годината, в която мореплавателят Христофор Колумб е стъпил на амери­канския континент.

Научаваме, че по време на Руско-Османската вой­на през 1877 год. – 1878 год., Рифат бей е изпратен за по­мощник на Осман паша, на когото е поверена отбраната на град Плевен. Там Рифат бей е изпълнявал длъжност­та завеждащ тил на армията. След края на войната през 1878 год. заедно с Осман паша е пленен и Рифат бей, след което части от пленени­те османски войски за били разпределени в различни места. Рифат бей е разпреде­лен в Харковска област под надзора на харковския гу­бернатор. След като научава, че там при него е Рифат бей, губернатора го приема при себе си, тъй като Рифат бей е френски възпитаник и му възлага да учи дъщерите му на етикет, обноски, и изуча­ване на френски език. След освобождаване на пленени­те части от армията, които са

 с право да се върнат по род­ните си места, или да останат където пожелаят, лично ве­ликия княз Константин, брат на руския цар, се явява да ги освободи.

Когато се спира при Рифат бей знаейки кой е той, княза го пита: „Пак ли ще воюваш с Русия?” , при което Рифат бей слага дясната ръка на сър­цето си (един от непринуде­но ползваните, традиционно ритуални символи на пома­ките) и казва: „Ако, Родината ме призове и Всевишния ми позволи, пак ще воювам !”, след което княза се здравис­ва с него и му връща иззети­те при пленяването в битката за Плевен, неговите собстве­ни военни пособия и оръжие – бинокъл и револвер.

Оттам заминава и пребива­ва известно време с Осман паша в Истанбул. И двамата са наградени с най-високия орден за храброст „Османие”. А този орден носи много при­вилегии, много богатства в пари, ценности и имоти – ниви, гори, ливади и пасища.

Когато се връща в Невро­коп, той притежава всичко това и през повечето време се отдава на благотворител­ност. Ето някои дела от тази благотворителна дейност:

Подрежда приземния етаж и пристроени помещения към къщата си, като превръ­ща в училище-пансион за ши­вачки. Момичетата са само помакини, които събира от съседните села на Неврокоп­ска околия. Те са на пълен пансион. На всеки шест месе­ца излиза по един завършен обучителен курс. А курсът е от петдесет до седемдесет момичета. Ръководители за обучение се довеждат от Гърция, Солунско и Искеча, които от своя страна обуча­ват местните помаки. На за­вършилите подарява по една шевна машина „Сингер”. Така във всяка къща заработва една шивална работилница, което дава допълнително препитание на семействата;

Всяка година осигурява всички средства по пътува­нето на желаещите поклонни­ци, все помаци от Неврокоп­ска околия, за поклонение и хадж по светите места за Мека и Медина в Саудитска Арабия;

Издирва и подпомага ре­довно бедни семейства, на които дарява, било чифт во­лове за оране, било то нива, било стадо овце от по 50 до 100 овце. Пресметнато е, че над 500 семейства са били облагодетелствани от това благодеяние;

В село Балдево, едно село близо до Неврокоп. Решили жителите му да си построят черква. Харесали си място, но то било нива на Рифат бей. Посетила го тамошна делегация и го помолила да им даде една част от нивата за строежа на черквата. Беят ги попитал, колко голяма да е тази част. Отговорили му: „Малко, колкото за една голя­ма къща.” Беят им казал, че им дава колкото за пет къщи, от най-големите. Попитал ги, дали имат пари за строежа. Отговорили му, че тепърва ще събират, пък и те сами­те ще са работници. Тогава беят им дал една голяма кесия с жъл­тици, като им казал, че, ако трябва, ще им даде още. Обещал им да ходи чес­то при тях, за да вижда от какво още ще имат нужда. Когато черк­вата била из­градена, Ри­фат бей довел от града поп Стоимен, за да я освети, и сам присъст­вал като ви­сочайш гост на нейното освещаване.

В своите мемоари, Самуил Шейнин е отделил и място за стореното от Рифат бей през размирната Балканска война 1912 год. – 1913 год. Българ­ските войски, командвани от генерал Стилиян Ковачев, вече наближа­вали града. А в Неврокоп има­ло голям осман­ски гарнизон, командван от Махмуд паша. И двете проти­востоящи стра­ни си задават въпроса! Какво би станало, ако двете войски влязат в сра­жение в самия град? Тогава!?! Тогава Рифат бей се качва сам на една двуколка, опъ­ва високо на един прът бял чаршаф – знака за водене на преговори, като се отправя към настъпващи­те български войски. Пред­ставя се на генерал Стилиян Ковачев и му съобщава, че …! Че, турските войски и ас­кера са напуснали града! За да потвърди това, той сам ще предхожда напред българ­ската войска при влизането в града.

И ето ги българските вой­ски в Неврокоп! В черковния двор сядат един до друг око­ло една маса генерал Сти­лиян Ковачев и Рифат бей Неврокопски. Следват крат­ки разговори на кафе и слад­киши, след което генерал Ко­вачев издава следните три заповеди:

  1. Всички затворници, а те са българи, да бъдат освобо­дени;
  2. Изпокрилите се помаки и малкото останали турци, страхуващи се, че ще бъдат преследвани от български­те войници, да се отърсят от опасенията си за самора­зправа и да се приберат по домовете си, без да падне ко­съм от главите им;
  3. За кмет на града е обя­вен и поставен българският поет Пейо Яворов;

Денят е 27 октомври 1912 год. Той да се счита за ден, в който Неврокоп е освободен от османско владичество! Същия ден войските на гене­рал Ковачев потеглят за Со­лун, където ще се срещнат на фронт със сръбските и гръц­ките войски.

Въпреки издадените за­поведи за въздържание от насилия, в периода на Бал­канската война, самоволни паравоенни формирования извършват множество гра­бежи и палежи в помашките села на Родопите и Пирин, с които действия оставят черен спомен за години на­пред в историята на района, славещ се с мир и разбира­телство между различните етнокултурни и религиозни общности. От този мрачен период е останала да звучи тъжната народна песен „Пус­та да остане, бре мале, 13-та година!“

Само няколко седмици преди това, по същото това време и в този месец, не мно­го далеч от Неврокоп, след цялостното опожаряване на градчето Тъмръш в Родопи­те, откъдето на 05 октомври 1912 год. в 6.30 часа от връх Модър, пуква първата пушка на Балканската война. Само дни след това за известно време в дома на Рифат бей, живее и пребивава известни­ят родопски владетел Ахмед Ага Тъмръшлията, управител на тогавашната автономна териториална област „По­машка република – Тъмраш”. Като неин владетел през 1885 год. след среща с писа­теля Захари Стоянов, той уго­варя агата да не се намесва в заверата и ако възникне въоръжен конфликт да пази неутралитет с неговата вой­ска. Ахмед Ага Тъмръшли­ята спазва уговорката и с това съдейства да се случи безкръвното Обединение на Княжество България с Източ­на Румелия.

За този период и за това „самоволно държавно фор­мирование“, свързано с тол­кова недоразумения, заблу­ди и противоречия, Захари Стоянов, Николай Хайтов и полковник Ангел Вълчев хвърлят известна светлина в своите писания и проуч­вания. А, заради допусната издадена макар и силно цен­зурирана книга „Тъмраш“ от Ангел Вълчев, след 1972 год. се разформирова и уволнява целият редакторски колек­тив, като след това в писа­телските среди възникват твърдения и съмнения, че заради това си дръзко про­учване и издание, автора е отровен. Останалият нераз­пространен цензуриран ти­раж е претопен и изгорен в кремиковската огнена пещ, а малкото разпространени екземпляра в следващите години се предават за четене от ръка на ръка, като апокри­фна литература.

Рифат бей Неврокопски умира на 11.12.1925 год. в Неврокоп на 103 годишна възраст в собствения си дом, където е погребан в двора на семейната им къща, намира­ща се близо до старата джа­мия почти в полите на Пирин планина. От рода му като на­следница остава единстве­но осиновената му дъщеря, красивата и вече омъжена помакиня от Неврокопско. Погребението му е почетено от многолюдно множество от района на Неврокопска околия – помаци, турци, цига­ни, евреи, българи християни и пристигнали за тъжното съ­битие чужденци.

През 2012 год., по ини­циатива на „Европейски Институт Помак“, двама от забележителните личности на Неврокопска околия (Го­цеделчевска община), Рифат Бей Неврокопски – посмърт­но и акад. Петър Япов – при­живе, са предложени пред Общински Съвет гр.Гоце Дел­чев за присъждане на звание „почетен гражданин на град Гоце Делчев“, като личности с голям принос и дълбоко свързани с историята и раз­витието на град Гоце Делчев и Неврокопска околия. До този момент, общинските власти остават в гробно мъл­чание.

Рифат бей Неврокопски – един живот като книга, има начало има и край, където всеки сам пише всяка дума, всеки ред и прави различни­те глави в книгата на своя кратък или дълъг изпълнен с приключения живот.

ПОКЛОН пред паметта на човека дал пример за подра­жание на поколенията, със своите благородни, честни и всеотдайни дела за благото и честа на всички хора от Нев­рокопска околия, по Европа и по Света!

коментара

Uncategorized

Учениците от ПМГ „Яне Сандански“ почетоха нестандартно Световния ден на поезията

Публикувано

на

Почти 80 ученици от най-малките до най-големите в ПМГ „Яне Сандански“, обичащи поезията, продължиха традицията, установена от години в елитното школо да се случва  „Поетическото кафене“ в Световния ден на поезията

То отново протече с изключителен ентусиазъм и желание от страна на възпитаниците на училището. Вдъхновени от слънчевия пролетен ден, младите хора привличаха вниманието на неврокопчани с   емоционално представяне на цели творби или пасажи от шедьоври от българската, английската, руската и френската литература, четени на съответните езици. Усмихнатите и лъчезарни гимназисти успяха да развълнуват импровизираната си публика на различни места в града и да внесат настроение, свободен дух, красота в делничния ден.  Тези младежи и девойки от ПМГ за пореден път показаха, че носят у себе си  радостта, щастието,  надеждата в името на един многолик свят и припомниха фразата, че: „Докато и един човек диша, трябва да помни поне някоя строфа, да познава името на поне един поет.“ Идеята на момчетата и момичетата в едно от най-старите средни училища в Югозападна България бе да събудят позабравения афинитет на хората към четенето, което да се провежда индивидуално вкъщи поне веднъж седмично. Без четене няма бъдеще, няма грамотност. Затова учениците от ПМГ „Яне Сандански“ смятат, че всяка книга – от детски приказки до романи може да помогне да се обогати човешката личност, а освен това именно чрез четене постепенно всеки сам ще отсее стойностната литература от безсъдържателната. Защото има една поговорка – „Книгата е прозорец към света”, наистина е така, но много важно е „дограмата” на този „прозорец” да не е прогнила!, споделиха учениците на елитното неврокопско школо.

коментара

Продължете с четенето

Градът

Тази седмица във вестник „Градът“

Публикувано

на

  • С нов Ловен дом и добра слука стартира ловният сезон за едър дивеч 2018/2019 г. за ловната дружинка в Кочан
  • Късметлия от Гоце Делчев спечели 24 831 лв. от „Тото 2 – 5 от 35“ с комбинация от любими числа
  • БОМБА! Адвокат от Дебрен алармира: Задава се война в Сърбия?
  • Николина Чакърдъкова вдигна тежка сватба на дъщеря си Мария
  • Центърът на град Гоце Делчев се разпродава
  • Над хиляда самодейци два дни пяха и танцуваха в село Брезница
  • Пазач на комплекс „Белите скали“ край Гайтаниново спипан да управлява лек автомобилс фалшиви регистрационни табели
  • Елена Бацалова от Гоце Делчев: Стимули за безработни, решили да започнат свой бизнес

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПОПУЛЯРНИ