Почитаме покровителката на майките, Св. великомъченица Екатерина

С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила невярващите мъдреци; 
и като пресветла луна на ходещите нощем тъмата на неверието си прогонила; 
и царицата си уверила; и заедно с това мъчителя си изобличила, 
богозвана невесто, блажена Екатерино. 
С желание си се устремила в небесния чертог към Прекрасния Жених Христа: 
и от Него с царски венец си се увенчала, 
пред Когото и с ангелите като предстоиш, 
моли се за нас, извършващите пречистата ти памет.

Кратко животоописание

Св. великомъченица Екатерина – от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й – християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.

На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.

На същия ден: Царицата – Августа, жена на цар Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.

На същия ден: Св. великомъченик Меркурий – войник, скитянин. За вярата Христова пострада в III век.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (позната като св. Катерина) се почита най-вече в Южна България.

В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка.

В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.

В Родопската област вярват, че светицата помага при тежки болести и висока температура. На този ден жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.