С грижа и съчувствие

Юлия БАЙМАКОВА

Тя е от хората, които доказват, че и в напреднала възраст може да се усвои нова професия. Стига човек да има желание, да е старателен и работлив. При това носи закалката, която отглеждането на тютюна и дава още от дете. „Много е труден – казва моята събеседничка, – няма лесна манипулация – откакто го сееш, та до върха.“
Васка Борумова – жената, която след 30 години работа в магазин става санитарка, и то за пример. Работи в едно от най-трудните отделения, това по хемодиализа. Не и тежи нито дезинфекцирането преди и след болните, а те идват на три смени през деня, нито смяната на спалното бельо, нито прането или гладенето. Тежи и самото страдание на болните. „Първите години – спомня си тя – съм плакала заедно с тях. И как да не им съчувстваш, като ги гледаш четири часа заковани на легло! Между тях има и хора без крака! Мъчим се да им помагаме с каквото можем.“
Тежка е работата в отделението по хемодиализа. Болните тук нямат придружители и грижите за тях се поемат изцяло от персонала. Хигиената е от изключителна важност. Налага се да идват по-рано на работа, за да подготвят посрещането на болните. На своя пост са и по време на най-светлите празници като Коледа и Великден, защото знаят, че от тях зависи животът на пациентите им.
За единадесет години в отделението жената е започнала да чувства всички тук като свои близки хора. Доволна е от колектива, който е много задружен и стриктно изпълнява изискванията на завеждащата отделението доктор Аврамова. Близки са и станали и болните, които са едни и същи, та персоналът опознава и тях, и техните близки. Някои от пациентите идват в отделението като деца и тук израстват. Момче, което сега е на 18 години, е дошло за първи път, когато е било на 11. „Ние живеем с проблемите им – казва санитарката – и ни домиляват.“
За себе си споделя само, че е дисциплинирана от своите родители, когато семейството е живяло в родното Добротино. И сега, когато работи вече след пенсия, тя продължава да изпълнява съвестно задълженията си.
Скромна е Васка Борумова, не иска да се хвали. Затова пък старшата медицинска сестра на отделението Ели Маневска говори възторжено за нея: „Прекрасен човек и работник! Толкова години не ми е създала проблем за нищо.“