С плетка в центъра на Банско

 Юлия БАЙМАКОВА

„Желязна си, няма друга като теб!“ Тази оценка може­те да чуете за Бонка Виша­нина –жената, която в студ и пек, и зиме, и лете е все там, на площада до църква­та „Света Троица“ в Банско. И така вече двадесет годи­ни! Седи тя до стоката, която предлага за продан, и чака, дано някой купи я чорапи, я шапка, че с пенсийката, дето няма и двеста лева, какво по-напред?

Всъщност жената е от Кре­мен, онова, бунтовното село, чиито люде са били по – из­дръжливи и от кремък. Дядо и по майчина линия е от кре­менските комити. Сигурно на него прилича по упори­тост и борбеност. От млада е свикнала да разчита на себе си, та досега, когато вече гони осемдесетте.

Пред сергийката спира мъж на средна възраст. Оказва се, че е бил неин уче­ник и непременно държи да я поздрави. Запазил е много мили спомени от времето, когато е бил в отделенията и другарката Вишанина му е била учителка. За жалост онова време отдавна е от­минало. Добре, че е научена на труд и е от хората, които са като дя­лан камък – нався­къде пасват.

– От дете пле­та – спомня си тя. – В миналото нямаше момиче, което да не плете. Вървяхме с мулето или магарето и в ръцете ни – плетка. Мама също много тъчеше и плетеше. Как само измисляше шарките! Ние сме много деца и всички плетем, особено сестрите ми в Разлог.

Като се омъжила, Бонка също започнала да тъче, но най-много наблягала на пле­тенето. По-късно, когато грижите и станали много и се чудела как да свързва два­та края, бившата учителка започ­нала да плете чо­рапи за продан. Тъй като не мо­жела да спи, пле­тяла и през но­щта. Най-напред чорапите и били с обикновена шар­ка от два цвята. Скоро обаче же­ната разбрала, че трябва да пред­лага нещо по-раз­лично, защото конкуренцията била голяма. Така започнала да си измисля фигурка след фигурка и да прави шарките от пъстри по-пъс­три. В началото плетяла чорапите по класическия начин, с пет игли, при който начало­то е откъм пръстите. После открила по-лесен начин – с две игли, при което се за­почва отгоре и постепенно се стига до така наречената машинска или френска пета. Така и шарките се правят по-лесно. Затова не са малко плетачките, които идват при майсторката да им покаже начина и си тръгват довол­ни, че са го усвоили.

Има клиенти, които не вяр­ват, че чорапите на Бонка Вишанина са ръчна изработ­ка, мислят, че са плетени на машина. От всички видове, които тя предлага – бебеш­ки, детски, дамски, мъжки, най-много се купуват мъж­ките.

– Преди години идваха мно­го руснаци и много купуваха. Имах клиенти, които си взе­маха от мене и след година или повече идваха да ми се обадят и пак да искат чора­пи. Тогава и дъщеря ми мно­го помагаше. Тя умее всичко – и да рисува, и да тъче, и да плете.

Освен чорапи, на Бонкина­та сергия могат да се видят детски терлички, плетени шапки и битови торбички. Докато чака клиенти, жената пак плете, няма време за гу­бене. От многото работа през живота пръстите и вече са изкривени и болят, но тя про­дължава да стиска иглите .

-Духа, вее, аз съм все тук – казва тя и пак свежда глава над плетивото си.