Коя е Гина Ковачевица, дала името на родопското село?

Село Ковачевица. Живо­писно селце, разположено високо в планината на Родо­пите. Намира се на 22 км. от Гоце Делчев . Пътят минава през село Гърмен и още ня­колко села, сред които е и живописното селце Лещен. Все романтични места, къде­то любовта се носи из възду­ха.

С влизането в Ковачевица ни посреща каменна чеш­ма. Картина на безвремие и летаргия в някога будното село, кипяло живот. Богат­ството в онези времена се е измервало в глави добитък и земи. Всяко кътче от земята е застроено с усет за красота и вечност, и топлина и уют. Архитектурен и исторически резерват заради уникална­та красота на 200 годишните къщички от камък и дърво с широки чардаци и каменни плочи. По малките улички се носи аромат на домашно сладко от арония и горски ягоди.

ЛЮБОПИТНО:

Според архелоги­ческите находки, открити в местността се предполага, че на това място са живели хора от древна цивилиза­ция. Природата там е много щедра на камък и дървен материал. Тук може да ви­дите много плодни дръвчета ябълки, круши, сливи, череши и орехи. Предполага се, че първите заселници на Кова­чевица са бежанци от Тър­новското царство, опустоше­но и разгромено от турците. След опожаряването на село Рибнево, оцелялото населе­ние се заселва в горната част на днешното селище, близо до изворна вода. Хората за­почнали да строят просторни широки и здра­ви къщи, напра­вени от камък и дърво. Дърво­то придавало уют и топлина. Облика на Ко­вачевица се променил със заселването на старите май­стори. Хората се замогват в това райско кътче, където природата бога­то ги е дарила с благата си. Ко­вачевица е от онези селища в Родопите, къ­дето през вре­мето на цялото робство е отсто­явана твърдо изразена българска идентич­ност. Наричат ковачевските къщи „братски“. Строени в патриархално време, когато се е ценяла силата на народа и задружния живот е носел радост, късмет и успех. Все още е жив спо­менът за голямата чаршия „Врис“ в центъра на селото. Там били разположени два­десет дюкяна от Шубалеко­вата чешма до Ланджовица чешма. Отворени били вра­тите от сутрин до вечер на ковачницата, железарницата, самарджийницата, обущар­ницата, абаджийницата, ба­калницата и сладкарницата.

Легенда разказва, че името на селото идва от имената на обаятелна жена, която била съпруга на един от пресел­ниците, ковач Марко – Гина Ковачевица. Тя била много мъдра и след смъртта на съ­пруга и хората от селото не­прекъснато я търсели за съ­вет и помощ. Така народната памет свързвала името на селището с името на реално съществуваща личност, ста­нала притегателния център на общността, около който се е създало едно здраво обще­ство.

Едно приказно място, което си заслужава да се види.