Румен Жерев специално за Топ Преса: „Размисли от килията“ трябва да се прочете със сърцето

 Румен ЖЕРЕВ, специално за Топ Преса

Тази книга трябва да се прочете със сърцето. Защо­то на мястото на 61-годиш­ният днес Любомир Симео­нов можеше да бъде всеки един от нас. От откровената до болка изповед на под­полковника от резерва на Българската армия, а след пенсионирането си през 1997 година успяващ биз­несмен, основал дружество “Ветоника“, тясно специа­лизирало се в преработка на билки лъха достойнство, чест и оптимизъм. В току-що излязлата книга благода­рения на младия издател и писател Веселин Стаменов моят приятел от детинство Любе буквално разкоства българската банкова систе­ма: „Те грубо погазиха офи­церската ми чест, гавриха се с мен и ме превърнаха в убиец“, ми каза той при последното свиждане в за­творническото общежитие в Кремиковци.

Припомням само, как на 23 септември 2013 година Любомир Симеонов раз­стреля бургаската банкерка Павлинка Йовчева след на­гло изнудване от нейна стра­на за 220 000 лева. Същия ден Любе се предава в сли­венската полиция. Наредил се на опашката в чакалнята, в която се подават жалби от граждани и когато му идва редът казва на полицая: „Аз се казвам Любомир Симе­онов и сигурно вече знаете от новините, че сутринта за­стрелях в Бургас банкерката Павлинка Йовчева. Ето ми личната карта, моля Ви да повикате вашия началник, за да ме арестува. Аз съм подполковник от Българска­та армия.“ На полицайчето му увиснало ченето, в на­чалото се опитал да изгони Любе с думите: „Аман от не­нормални. Кой убиец ще се предаде сам!“

Стотици хиляди са обикно­вените хора, които са имали неблагоразумието да при­бягнат до кредити от бъл­гарски банки, които даже не са и български?! За да станат техни роби до живот. Не само, че лихвите продъл­жават да бъдат убийствено високи, но през 2008 година Парламентът тихомълком гласува в последния си ра­ботен ден преди лятната си ваканция длъжник на банка, физическо лице да бъде осъ­ден без негово знание при 4 закъснели вноски. Главната търговска улица в Благоев­град е задръстена с табели на банки, частни съдебни изпълнители и колекторски фирми. Дърветата в града изсъхнаха от непрекъсна­то залепващи се рекламни обяви на финансови къщи и други лихварски фирми за бързи кредити, приканващи хората да паднат в клоп­ката им и да теглят бързи заеми. Направих си труда и проверих в интернет кол­ко банки функционират в Благоевград. Оказаха се 22, като някои от тях са с 2 или 3 офиса?! Логично си зададох въпроса – след като в об­ластния град на Югозапада не остана нито едно голямо промишлено предприятие кому са нужни тези банки?! От птичи поглед ЗМК, ЗИИУ, Свинекомклекса изглеждат като сирийския град Алепо след бомбардировките.

Христоматиен е примерът с двамата братя от София, който наскоро беше разка­зан по една национална те­левизия. Но не в бТВ, Нова или БНТ – в тях банките са основни рекламодатели. От 15 години единият брат живее и работи в Германия, заплатата му е 4500 евро. Другият брат се труди в Со­фия със заплата 1500 лева. През 2014 година двамата братя решават да си купят по един апартамент в но­вострояща се кооперация в София и теглят кредити от по 100 000 лева за срок от 20 години. Немският брат полз­ва услугите на немска банка, а българският – от филиала на същата банка в София. И забележете, след 20 години немецът трябва да е вър­нал 115 000 лева при месеч­на вноска от 480 лева, или 240 евро, а брат му в София трябва да е върнал 370 000 лева при месечна вноска от 1453 лева?! Коментарът е излишен – единият живее в най-богатата държава в ЕС, а другият в най-бедната.

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ В ПЕЧАТНОТО ИЗДАНИЕ НА ВЕСТНИК „ТОП ПРЕСА“