Георги Пчелин – Пчъ пред Топ Преса: Не бих пял за нещо, в което няма смислено послание!

Пчъ представи се на нашите читатели…

Привет! Поздрави на всички читатели на Топ Преса. На кратко – роден съм в град Добринище, отгледан в планината, общо взето – духът на природата живее в мен. Ако започна да разказвам живота си, най-вероятно ще отегча читателите. Нали всеки си живее с проблемите, а за всеки – неговите са най-големите? Все пак нека сте живи, здрави. Една от многото мъдрости за живота, на които са ме научили моите родители, е че към всеки човек трябва да се отнасяш с уважение, да посрещаш всеки проблем с усмивка и да вземеш само позитивното от негативното преживяване. Естествено ми отне доста време да го осъзная, но се радвам, че се случи по-рано. Тук е моментът да споделя колко много обичам родителите си. През по-голямата част от живота ми съм бил далеч от тях, но връзката ни е непоклатима. Този абзац свършва. От 7 годишен свиря на пиано и преди да започна да правя рап, всъщност свирех в метъл банда в Банско. Банда – поздрави, луди години бяха! Трябва да се съберем и да изпием известно количество бира. Виновник за музиката е моят баща. Той ме научи да свиря, той ми даде уолкмен с касетки на Пърпъл. Хубави години.  Учил съм в Техническия университет 4 години, остава дипломната работа и става затворена книга. Живях в различни градове, респективно и учех в тях. Все не харесвах училището. Така и не го заобичах. Но за разлика от това, никога няма да има по-хубави години в живота ми от юношеските. Чели ли сте Малкият принц? Ако не сте – прочетете я и ще ме разберете. След това може да скочите на 1984, Оруел. Защо не и на Джордж Карлин? Или Атила? Или X-Team? На това ме научи моят живот – на хип-хоп. Или по-скоро хип-хоп-ът ме погълна. Не знам кой започна връзката, но сега вече сме едно цяло. Тайно събираме армия и ще убием нискоинтелигентната музикална култура. След много хиляди години ще дойде краят на човечеството, но заради кой? Заради психично болни президенти и политици, банкери и фармацевти. Цензурирам се – не ги харесвам. Мисля, че това достатъчно подсказва на хората кой е Пчъ.

 Един мои приятел ми прати твой клип “По-редната красива нота” хей така да чуя какво правиш… Да ти кажа хареса ми. После чух и други неща и видях, че имаш стил, не копираш никого и в текстовете ти има смисъл. Това вече доста рядко може да се чуе. Как се ражда една твоя песен?

– Ражда се като непредвидено дете. Мисля много за случките в живота ми и без да искам става песен. Но най-вече – не съм съгласен със неработещата система, а на протести, викайки, никой не ме чуваше. За това реших да съчетая музикалния си талант с някакви рими в творение, наречено песен.

За какво обичаш да пееш и какво никога не би изпял?

– Обичам да пея за всичко. В зависимост от настроението е. Както при повечето хора най-вероятно. Но във всяка песен обичам да пея за югозапада, за пчелите, за това как мъжете трябва да уважават и обичат жените, и как всички трябва да се грижим за децата и да ги обичаме, защото те са надеждата за светло бъдеще. Не бих пял за нещо, в което няма смислено послание.

За много хора в хип-хопът отдавна няма борба и цел, просто плямпат някакви глупости, но пък някой налива пари в тях и си купуват ефирно време… какво мислиш за тези “звезди”?

– За втори път се цензурирам – не ги харесвам. Не мисля за хора, които не харесвам. Не ги споменавам, защото не заслужават капка внимание.

Кои са твоите идоли и от кой си се учил, когато си започнал да се занимаваш с музика в самото начало?

-Съжалявам, но не мога да изброя всичките си идоли. Всеки смислен хип-хоп изпълнител ми е идол. От всеки научавам доста. Впрочем – ЙОмрук в небето за българския рап! Започнах с 2Pac и от там е ясно какво се случва – повече и повече такава музика. Но не слушам само хип-хоп. В самото начало споменах вече как започнах. В момента се опитвам да събера банда, за да правим музика, която е смесица между рап и метъл. Интересно ми е какво би се получило от такъв проект. Уча се от всеки приятел и от всеки неприятел. Трябва да се учим от всичко, важно е да се знае.

Какво е за теб пчелата 😉 ?

– Пчелата най-напред е живот. След това е насекомо и всичко друго. Както малко хора знаят – фамилията ми е Пчелин. Може би от там идва любовта ми към пчелите, но в момента се е превърнало в нещо много по-силно от любов. Със сигурност една от мечтите ми е да имам собствени кошери и да стават все повече и повече.

Участвал си в протести. Има една твоя снимка с плакат “Искам да остана тук”, защо го искаш, като си сигурен, че един млад и способен човек би успял много повече извън България?

– Изобщо не съм сигурен, че един млад и способен човек би успял повече в чужбина. Сигурен съм точно в обратното – и тук може да успееш толкова, колкото и там. Важно е желанието, постоянството и овладяване на собствената ти психика. Просто хората са алчни, за това бягат там. Нямат оправдание, винаги си измислят фалшиво такова. За трети път се цензурирам – не харесвам хора, които заминават и не се връщат.

Какво ще ни кажеш за една твоя друга голяма страст – велосипедите?

– О, да. Определено е огромна страст. Всичко започна на шега, но се превърна в нещо огромно. Харесвам екстремни спускания в планината. Тъй като от малко дете карам ски, си намерих екстремно спускане и за лятото. Адреналинът е невероятен! Когато карам, съществува само настоящия момент. Като медитация е. Прераждане. Всъщност като малък танцувах и брейк, но сега съм почти дърво.

Ти си един от малкото БГ рапъри, които съм виждал облечен в народна носия, кога се случва това и как се чувстваш в тези дрехи?

– Чувствам се в собствените си дрехи. Аз съм от край, в който традициите са на първо място. А на мен традициите ми напомнят на Вапцаров, Яне Сандански, Гоце Делчев, Ботев, Левски и т.н. Напомнят ми, че с борба всичко се постига. Борете се хора, не се предавайте.