Край Мосомище мерят пулса на Земята

Юлия БАЙМАКОВА

През 1904 година между Крупник и Стара Кресна е имало голямо земетресение. Тогава този български край все още е бил под робство. За развитие на сеизмоло­гия не е могло изобщо да се мисли. Затова голямото зе­метресение е описано само от… пощальона на Рилския манастир.

Минават десетилетия и през април 1978 година край гоцеделчевското село Мос­омище официално е откри­та сеизмологична станция. Това е една от 12-те станции в страната, част от Нацио­налната оперативна теле­метрична система. Изграде­на върху твърда скала, тя има силна чувствителност, записва и най-слабите зе­метресения в целия свят. В станцията е доставена апа­ратура, която предава ин­формацията по космически канали, и друга, чрез която сведенията тръгват по те­лефонен кабел. Данните постъпват в Националния институт по геофизика, гео­дезия и география при БАН.

Близо 40 години в сеизмо­логичната станция работи физикът Георги Качаров. Той се оказва словоохотлив съ­беседник и ми показва фото­лента, каквато е използвал през първите години на ра­ботата си тук. Отдавна вече станцията е снабдена с ви­деоапаратура. Друго, кое­то разбирам още в начало­то на нашия разговор, е, че в Гоцедел­чевско няма опасност от разрушително земетресение.

Дежурство­то в станцията е постоянно. Операторът Георги Кача­ров и колегите му поддържат апаратура­та и са във връзка с Цен­търа. Когато наблизо ста­не земетресе­ние, те отчи­тат на колко километра е то и дават сведения на оперативния дежурен. Държавното ръко­водство на страната трябва да бъде уведомено, ако ста­не земетресение, най-късно до петата минута от започ­ването му.

– Гръцките и италианските земетресения ни вдигат по тревога – казва г-н Качаров. – Тогава се включва сире­на с двойна амплитуда от 3 сантиметра.

Благодарение на научни­те си познания, а и на своя дългогодишен опит моят събеседник твърди, че зе­метресенията не могат да се предвиждат.

Всеки човек трябва да бъде подготвен, да знае какви са адекватните реак­ции при тази природна сти­хия. Затова винаги, когато в станцията идват на посеще­ние ученици, операторът не пропуска да им припомни най-важното – че надежд­ните места в домовете са под касите на вратите и във вътрешните ъгли на стаите, а когато се излезе навън, не трябва се стои близо до сградата и поне час след зе­метресението да не се вли­за в нея заради опасността от вторични трусове.

Всички ние, които живе­ем в Гоцеделчевски район, отдавна сме свикнали с присъствието на сеизмоло­гичната станция край Мосо­мище. За нас тя е даденост и дори не си даваме сметка колко голямо е нейното зна­чение за района и за цялата страна. А там постоянно, и в делник, и в празник, машини и хора тревожно се вслуш­ват в пулса на земните не­дра, долавяйки и най-малки­те му промени.