Християни не само на думи, но и на дело

Юлия БАЙМАКОВА
„Когато нещо се прави с любов, то се получава“ – с тези думи Георги Томчев обяснява успехите на хората от Мосомище в строителството на християнски храмове. За един сравнително малък период от време те изградиха храма „Свети Георги Победоносец“, параклиса „Възнесение Господне“, черквата „Животворящ източник“. Сега строят друг параклис на юг от селото, който ще се казва „Свети Дух“, и извършват ремонт на черквата „Свети Николай“ в центъра на селото.
Няма човек, който да е бил в храма „Свети Георги“ и да не се е възхитил от него. Приятното впечатление започва още от двора, подреден с вкус и старание. Силно привлекателни са и артиките около сградата. До него е помещението за кръщенки, а в най-отдалечения край – специално пригодено място за курбаните на Гергьовден. Обособен е и кът за пернати любимци – пауни, токачки, гълъби. Това е любимото място на малките посетители. „Купихме два пауна, а вече са 13 – казва Георги Томчев. – Сега пак мътят. Отглеждаме ги за атракция, децата много им се радват.“ Мястото е предпочитано и от много младоженци. Те идват тук, за да се снимат сред красивия декор. В храма често се правят кръщенки. Тъй като дворната врата е постоянно отворена, тук идват хора и просто така, на разходка, да поседят сред зеленината на дърветата и пъстротата на цветята. Гости, дошли от далечни места, се учудват, че достъпът до това красиво място е винаги свободен. За радост, през последните години тук няма никакви посегателства!
Но да се върнем към началото. Всичко започнало през 1991 година, когато двамата приятели Георги Томчев и Илия Копривленски решили по божи промисъл да изградят храм. Срещнали разбиране от страна на настоятелството към черквата „Св. Николай“ и на хората от селото. Така с дарения и доброволен труд храмът бил построен. Изографисал го местният художник Георги Сингартийски, а през 1995 година го осветил лично Неврокопският митрополит Натанаил, който оставил за съхранение в него мощите на свети Харалампий. Затова една от трите тържествени служби, които всяка година се отслужват тук, е в деня на този светец.
Не минало много време и двамата приятели Георги и Илия решили да изградят нов храм, този път още по-високо, на скалата, известна с името Свети Георги. Лично владиката определил как да се казва бъдещият параклис – Възнесение Господне. Този път строителството било по-трудно. Всички материали качвали на гръб или с коне. Не стига, че теренът бил труден, а и вода нямало. Но, както се казва, сговорна дружина, планина повдига. И параклиса изградили, и вода осигурили. Хванали я чак от Лясковските ливади, т. е. от близо пет километра. Помогнали им ляскалии. После разделили водата – половината текнала в двора на черквата в Горно Ляски, а другата – пред параклиса на скалата. Останало само стените да бъдат изографисани. С тази дейност се заел художникът Костадин Златков от град Гоце Делчев. Светещия кръст за параклиса, както и този за храма „Свети Георги“ дарили Николай Донков и неговите синове. През 2005 година всичко било готово и владиката Натанаил осветил параклиса! Днес тук идват много хора, и то не само местни. Изкачването до него се свързва и с туризма. Но най-голямо е посещението на храмовия празник, който е винаги 40 дена след Възкресение Христово. Тогава, на Възнесение Господне (Спасовден), тук се прави курбан. И тази година, въпреки лошото време, традицията беше спазена.
След построяването на параклиса инициативните мъже на Мосомище пак не се успокоили. Току-що реализирали една идея, замислили нова. Решили в близост до святото място да осигурят подслон за хората. Така на 50 метра от него изградили къща на два етажа. Тя предлага всичко необходимо за живот, при това напълно безплатно. Тези, които отсядат в нея, трябва само храна да си осигурят и да имат грижа за почистването.
Тукашните хора живеят според поговорката „Залудо работи, залудо не седи!“. Такива са братята Томчеви, Илия Копривленски, Тодор Милев, Стоян Маджиров, Стоян Лулов, Георги Мангалов, Иван Шушутев, Румен Дамбалов, Васил Кирпиев и други. Съпричастни към общото дело са били и кметовете на селото, както и кметът на общината Владимир Москов. С труд и средства е помогнал и операторът от сеизмологичната станция Георги Качаров. А Велка Попова и Николай Прашков са закупили готови параклисчета за връх Острец. Параклисчето на връх Свети Дух е дарение от Пламен Бабанов.
Силно е религиозното чувство на хората от Мосомище. Георги Томчев открива корените на това чувство във възпитанието, което са получили от своите родители. Той твърдо вярва, че смисълът на живота ни е да помагаме на хората. Затова не му тежат грижите за храма „Свети Георги“ и параклиса „Възнесение Господне“. Не тежат и на брат му Димитър, и двамата правят всичко с желание и любов. Те имат пълна подкрепа и от страна на семействата си. „Не се оплакваме – казва Георги, – но който иска да помогне, винаги е добре дошъл.“
Заслужена е славата на Мосомище като село, чиито жители са добри християни не само на думи, но и на дело. Съграденото от тях ще остане за поколенията, за да ги възпитава в религиозен дух и да ги води напред.Християни не само на думи, но и на дело

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене