Убиецът Любомир Симеонов пред Веселин Стаменов: Как станах убиец!!!

Дани ЗЛАТАНЧЕВА, в. „Уикенд“

Веселин Стаменов

Повече от 3 години вече роденият в Благоевград – подполковникът от резер­ва, 60-годишният днес Лю­бомир Асенов Симеонов изтърпява 20-годишна при­съда в затворническото об­щежитие в Казичане…

Това е производителят на билки, който сутринта на 23 септември 2013 година за­стреля пред зеленчуков ма­газин в Бургас банкерката Павлинка Йовчева.

САМО ФАКТИ:

Любомир Симеонов

Любомир Симеонов: “Ня­колко банкери грубо ми погазиха офи­церската чест, га­вриха се с мен. Така ме пре­вър­наха в убиец”

По­вече от 3 години вече ро­деният в Благо­евград – под­полковникът от резерва, 60-годишният днес Любомир Асенов Симеонов изтърпява 20-годишна присъда в за­творническото общежитие в Казичане, община Бухово. Това е производителят на билки, който сутринта на 23 септември 2013 година застреля пред зеленчуков магазин в Бургас банкерка­та Павлинка Йовчева. Не­говата история плаче да се филмира от един днешен Фелини. Тя е красноречиво доказателство как няколко банкери в съдружие с някол­ко магистрата и с незаин­тересоваността на държав­ни институции превърнаха един подполковник от ре­зерва на Българската армия, който след пенсионирането си решава да се посвети на почтен бизнес с билки …в убиец!

Любо­мир Симеонов не е нито превъртял бивш военен, нито наемен убиец, у него няма зрънце от манталитета на престъпника. Преди да ви разкажа мотивите довели осно­вателят на дружество­то за производство на билки “Ветоника“ ЕООД да пристъпи към тази крайна постъпка ви запознавам с нейния фи­нал.

Любомир Симеонов не прос­то е искал само да за­стреля ре­гионалния директор на Уникре­дит Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева. С крайното си решение той е искал да взриви бъл­гарската об­щественост, защото по тази схема за изнудване и рекетиране са фалирани по “законен” начин не една и две почтени фирми от малкия и средния бизнес. Следвайки плана си и след като е застрелял бан­керката Любомир Симеонов е тръгнал с колата си към София с намерението да се предаде в ефир в предава­нето на Карбовски /тогава в Нова телевизия/. Като раз­каже пред цяла България какво го е довело до това деяние. Слушайки радио по пътя той се уверява, че няма да стигне до София, защото полицията вече блокира ос­новните пътни артерии изън Бургас. За да не го заловят и обвинят и в опит за бягство той завива към Сливен, ос­тавя колата си на паркинг в близост до Областната ди­рекция на полицията и чин­но се нарежда на опашката от граждани, които подават жалби и сигнали. Когато му идва редът вади личната си карта и казва на дежурния полицай: “Може би вече сте научили за убийствот в Бур­гас от преди 1 час. Аз съм стрелецът! Моля Ви, кажете на вашия началник, че се предавам доброволно и да дойде, за да арестува един подполковник от Българска­та армия.” На младото поли­цайче му увиснало долното чене от изненада. Опитал се да изгони Симеонов от опаш­ката: “Аман от смахнати! Кой убиец ще се предаде така!” Стрелецът спокойно седнал на един от столовете и за­чакал. Междувременно се развъняли телефони и след 15 минути в помещението за граждани с трясък нахлули няколко маскирани полицаи с автомати и се нахвърлили върху него с викове: “Легни на земята! Не мърдай!”

ПРЕДИСТОРИЯ

В началото на новото хи­лядолетие, вече като пенси­онер, подполковник Любо­мир Симеонов заминава за Сунгурларе, родното място на жена си Соня, за да се включи в помощ на тъста си, който вече имал малка по­точна линия за преработка на билки. В София остават съпругата му, библотекар и до днес в библиотеката на ВВС и двамата им вече по­отраснали синове, Ясен и Явор. Помага на семейство­то си не само с немалката си пенсия си на офицер, но и с приходите от новото си зани­мание. Постепенно бизнесът на тъст и зет се разраства, подсигуряват постоянна ра­бота на трудови договори на 12 работника в Сунгурларе. Любе обикаля България и изкупува билки в големи ко­личества: “Бях създал от ни­щото отличен екип от млади хора и работещо, развиващо се предприятие. Изнасяхме билки в 8 държави от ЕС, как­то и в Русия, Турция и Швей­цария. Годишно вкарвахме около един милион лева във валута в държавната хазна и ставахме все по-добри. „Ветоника“ЕООД никога не е работила на загуба. Ама ни­кога!!”, заявява по-късно той в съдебната зала. Близо 10 години дружеството работи и ползва услугите само “Уни­кредит Булбанк” –клоновете в Карнобат и Бургас, с които си имат взаимно доверие. До средата на 2012 година не е имал нито една просро­чена вноска от кредити към банката. Внасял е стотици хиляди лева само от лихви.

Нормално е Любомир Си­меонов да пожелае да изкачи следващото стъпало в бизнеса си. Т. е., с помо­щта на фонд “Земеделие” да потърси евросубсидия за построяване на нова фабрика за преработка на билки с ново оборудване: “На 04.05.2012 г. управля­ваната от мен „Ветони­ка“ЕООД сключи договор 02/123/00607 с Държавен фонд „Земеделие“ за изпъл­нение на инвестиционен проект по мярка 123 за раз­витие на селските райони на стойност 2 278 000 лв. и суб­сидия от 897 000 лв. Тогава изненадващо за мен група служители от УКБ-АД и об­служващите ги техни под­чинени, а именно: Павлинка Йовчева – тогава региона­лен директор на УКБ – Бур­гас, Веселин Желев – бивш деректор на УКБ – Карнобат, Таня Колева – директор на УКБ –Карнобат, Екатерина Кирилова (Панайотова) – директор в централата на УКБ–АД, Станка Атанасова – служител в УКБ – Бургас, Христинка Кацарова – слу­жител в УКБ – Карнобат, Ди­митър Пенков – служител в централата на УКБ-АД, се опитаха да ме изнудват и рекетират”, разказва Симео­нов.

ЗАВРЪЗКА

Само няколко дни след като е получил радостното известие, че проекта му е одобрен и ще получи безвъз­мездна субсидия от близо 1 млн. лева горепосочените банкери го уведомяват, че ако иска да разчита на пред­варително уговорения бан­ков кредит трябва да смени строителната фирма. Дори му посочили точно коя да бъде новата фирма – „Парт­ньори – АТ“ЕООД, както и да даде „своята лепта кеш“, за­щото „така ставали нещата в България“. След неговия категоричен отказ да бъде донор в схемата им в прав текст и пред сви­детели през м.юни 2012 г. Ди­ми­тър Пен­ков и в на­чалото на м.ав­густ 2012 г. Таня Колева и Веселин Желев (името му изкочи от Комисията по доси­етата като полковник от ДС) му заявили, че ще бъде заличен от регис­трите и, че ще го фалират и унищожат. Симеонов категорично отказал, не само заради лошата ре­путация на строителната фирма, която му натрап­вали, но най-вече заради факта, че ако промени в документите си строи­телната фирма веднага ще му бъде анулирано ев­рофинансирането, защо­то проекта му е одобрен с друга фирма: “След моя отказ да сменя строителна­та компания, ми бе отказано финансиране по проекта и ми бе заявено от Димитър Пенков – старши мениджър в централата на УКБ, че до две години фирмата ми ще бъде заличена от регистри­те. Свидетели на това бяха Таня Колева и Иван Колев от УКБ – гр.Карнобат и Станис­лава Георгиева – служител на „ВЕТОНИКА” ЕООД.

До края на декември 2012 година Любомир наивно смятал, че ще изглади не­доразуменията с банкерите на местно ниво. Когато се уверил, че главата му вече е сложена на гилотината, в началото на 2013 година той изпратил нотариално заверена покана за среща до генералния шеф на Бул­банк Левон Хампарцумян. Написал писма с молба за намеса и съдействие до цен­тралата на УКБ-София, до управление “Банков надзор” към БНБ, до Комисията за защита на конкуренцията, до Българската стопанска камара, до Парламента и до Президента, даже. Отвсякъ­де дошло … ледено мълча­ние. Единствено бил уважен с отговор от Президентство­то, от където го посъветвали да си наеме адвокат, защото това е било спор не от тях­ната компетенция. За да му се обърне внимание и да ан­гажира институциите в про­блема, както и да предизви­ка среща с централата на банката в София през месец ноември 2012 година той умишлено спрял да внася вноските по кредитите си. Само 5 месеца след това ги­лотината паднала – частен съдебен изпълнител влязъл във “Ветоника” – ЕООД и започнал да описва имуще­ството й.

ПОСЛЕДНА ДУМА

… Да, съжалявам, че лип­сата на работещи институ­ции в страната спомогна за изпадането ми в това със­тояние на умопомрачение и ме доведе до извършване на това престъпление. Не може да се отрече причинно-след­ствената връзка между това, което сториха на раз­вивания от мен бизнес и извършеното от мен престъ­пление. До това състояние на безизходица бях доведен от група „бели якички”, зло­употребяващи с властта си. Осъзнавам какво съм из­вършил и ще си понеса нака­занието за него. Но мотиви­те, довели ме до него не са посочените в обвинителния акт и в присъда №101/19. 06. 2014 г. по НОХД №364 на БОС. Това е част от разказът на Симеонов, пред нашия колега Веселин Стаменов , който възнамерява да изда­де спомените му в книга с работно заглавие „Спомени от килията“.

ПОСЛЕПИС

Пишещият тези редове е съученик на Любомир Симе­онов от Солунската гимна­зия в Благоевград. Два пъти му ходихме на свиждане с друг наш съученик – д-р Ва­лентин Славов. В Бургаския следствен арест ни разде­ляше стъклена стена с на­дупчен кръгъл отвор. За да му повдигна настро­ението му казах: “Любе, така и така си решил да си сложиш гла­вата в торбата. Единствената ми забележка към теб е, че е трябва­ло е да вдигнеш мерника малко по-нагоре. Така наистина щеше да има голям отзвук. И Мара Бунева убива от упор сръбския мъчител на бъл­гарите Прелич, а сега е героиня в нашите очи.” Той ми отвър­на: “Шшшт, тихо, тука всичко се подслушва!”

При второто ни свиждане в затворническото обще­житие в Казичене Любе ни разказа с настроение: “Тук, аз живея по-добре от вас навън. Отговарям за снаб­дяването в общежитието и всяка сутрин излизам от килията, като отивам на ра­бота в канцелария. Така ми се намалява и присъдата.” Той си чертае с увереност планове, когато излезе на свобода. Сигурен е, че ще възстанови “Ветоника” и ще построи мечтаната от него нова фабрика за преработка на билки.