Да направиш щраусов парк край Копривлен – от любопитство и на инат

„Решихме да се захванем с отглеждането на щрауси първо от интерес и любопитство към самите птици. Много са красиви и екзотични“, признава Стойна Манева от хаджидимовското село Копривлен.

Ето така, почти като на шега, тя и съпругът й купили първите две птици преди седем години. През 2012 година взели още 14 бройки и така започнало всичко. Днес имат голяма ферма за щрауси, която е единствената в Пиринско.

„Пазарът е труден, не е познато това животно у нас, много хора дори се чудят дали въобще се яде месото им, макар че ние в нашата ферма сме далеч от това да затворим производствения цикъл и все още отглеждаме птиците за развъждане“, разказва Манева.

Основната грижа за стопанството виси на нейните плещи, след като съпругът й заминал за Гърция, където работи, за да подкрепи семейния бюджет. А отглеждането на щрауси, освен много работа, изисква и много средства.

Стопанството е направено по европейската програма „Млад фермер“. Бройката на животните не може да е по-малко от 47. Собствениците са длъжни да поддържат тази бройка. Настоящата година е пета, последна от действието на проекта и мониторинга на програмата.

Взели на два транша по 12 500 евро първата година, същата сума и третата година, но след щателна проверка, след броене на птиците, след преглед на документацията.

„Страшна бумащина е, напълнили сме два кашона с книжа, какви ли не документи има вътре. Вторият транш ни преведоха, защото проверяващите се увериха, че изпълняваме стриктно одобрения план и отговаряме на всички изисквания“, категорична е Стойна.

Финансирането по проекта обаче се оказва крайно недостатъчно, за да се обезпечи целия производствен процес. При щраусите няма субсидиране за храна на година или на бройка, затова средствата се осигуряват от стопаните. Сметките се ежемесечни – пари за осигуровки, за поддържане на фермата, за ежедневни грижи по птиците и още куп разходи.

„Ако мъжът ми не работи в Гърция, няма как да се справим финансово – разходи за ток, за храна, за лекове. Само за храна давам по 500-600 лева на месец, независимо дали сеем ливади, или купуваме фураж”, казва фермерката.

Бизнесът с яйцата и малките щраусчета хич не е лек. Има хотелиери, които проявяват интерес – купуват яйца, интересуват се и туристи. Но в момента, заради програмата „Млад фермер”, семейство Маневи е длъжно да поддържа необходимия брой птици и не може да си позволи да продава.

Всяко яйце се слага на инкубатора, за да расте бройката на щраусите. Всички женски пък не са на такава възраст, че да снасят яйца. Близките месеци се очаква още четири да почнат да снасят. На тази птица й трябват поне 4-5 години, за да стигне възраст, в която да започне да снася яйца. Иначе щраусите са дълголетни – живеят 65-70 години. Но започват да снасят редовно на 7-годишна възраст, дотогава само се хвърлят пари, правят се разходи, полагат се грижи. Иначе щраусовите яйца са вкусни и полезни, защото не съдържат холестерол. От едно яйце могат да се приготвят поне осем омлета.

Щраусите са изключително любопитни, всичко привлича вниманието им, много са контактни и не са агресивни. Единствено през лятото, когато настъпва размножителния период, мъжкарите стават почувствителни. Мъжкарите са много наперени, ходят на пръсти, дуят се, трябва да се спазва дистанция.  Женските обаче са кротки целогодишно, те позволяват да ги галиш и да влизаш в тяхната територия.

Стойна Манева се образова сама за отглеждане на щраусите.

„Родните ветеринари нямат нужните знания за тези животни, затова аз и съпругът ми се налага сами да ги лекуваме. Нашите ветеринари сравняват щраусите с кокошките и патките. Това е пернато, но е щраус, най-близки са до пуйките, но не бива да се отглеждат като тях. Контактуваме с колеги, взаимно се обучаваме, даваме си съвети и уроци. На щраусите не се бият ваксини, не им се дават антибиотици, действат им зле. Най-вече бабини илачи се ползват – зехтин, олио”, разказва фермерката.

„Всеки щраус ми е луди пари – не е до 50-100 лева, които ще дам на ветеринар. За малко щраусче съм броила преди време 70 лева за гипс на крачето, но после умря от стреса. Хубавото е, че няма висока смъртност сред тези птици, устойчиви са на климата у нас. По-капризни са само до шестия месец, после си изграждат имунитет. Дава им се по-силна храна през зимата, през лятото си черпят витамин D от слънцето, разказва стопанката на фермата.

Щраусовата ферма край село Копривлен привлича и доста туристи и любопитни погледи, защото е изградена до самия път за Гърция. Напоследък все повече хора пристигат при Стойна Манева, за да купят щраусови яйца. Собственичката обаче все още не може да си позволи да продава яйца, защото поддържа бройката на птиците. След време обаче, се надява да започне да печели и от продажба на яйца, и от продажба на месо.

Собственици на щраусови ферми у нас се надяват консумацията на щраусово месо да нараства заради ниското съдържание на холестерол. Количествата месо и колбаси от щрауси на българския пазар може да се увеличат, ако нарасне броят на щраусовите ферми, които поставят дейността си на индустриална основа.

Освен от месото може да се печели и от субпродуктите на щраусите – кожа и пера, казват фермери. Тяхната обработка все още не е позната в България.

Статистиката сочи, че консумацията на щраусово месо нараства предимно в Америка и по-малко в Европа. Най-много месо от щрауси се консумира в Холандия, където на човек се падат 6 кг месо и колбаси от щрауси. По данни на Дружеството на щраусовъдите в България консумацията е 15 пъти по-малка в сравнение с тази в Холандия.

ИЛИНДЕНПРЕС