Защо митрополитската църква в град Гоце Делчев носи името „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“?

Малко неврокопчани знаят историята на една от най-големите и красиви черкви в град Гоце Делчев. Изследователят на черквите в Неврокопско Николай Даутов предостави много полезна и любопитна информация за нашите читатели.

Митрополитският храм „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“ е разположен в центъра на гр. Гоце Делчев, в съседство – до площад „Гоце Делчев“. Ограден е от зелени площи и декоративни дървета, които неврокопчани наричат Попската или Попската градинка. Повод за строителството му станали дългогодишните ожесточени спорове от втората половина на XIX и началото XX век между привържениците на Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия на кой да принадлежи близката църква „Успение на Пресвета Богородица“. В крайна сметка патриаршистите (власите, циганите и малка част от българите в града), не без подкрепата на османската администрация в Неврокоп, успяват да вземат връх. По тази причина българското християнско население взело решение да построи свой нов митрополитски храм.

Изграждането на черквата започва през 1904 г. и продължава до 1907 г. По-късно се взема решение за пристрояване на висока 4-етажна камбанария. Същата е изградена в 1914 г. Понастоящем на нея има три камбани – една голяма (изработена през 1911 г.) и две малки.

Хората пренасят в храма и иконите от несъществуващия вече параклис „Св. пророк Илия“, който бил в много тежко състояние и готов да падне. Последният се е намирал в местността Старото гробе – в най-високата му част, където беше ресторант „Панорама“. По тази причина митрополитската църква носи името „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“.
Храмът e със статут на паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика с двускатен покрив, настлан с нови керемиди. На него има купол с 8 прозореца. От изток има голяма апсида. През 1934 г. до нея са положени тленните останки на Неврокопския митрополит Макарий. Църквата има три врати – от запад, север и изток. Най-често се използва западната. Предвижда се сградата да бъде допълнително укрепена отвън, а стените – покрити с материали, устойчиви на атмосферните влияния.

Вътрешното пространство на храма е от две традиционни части – олтар и наос. Подът и колоните са покрити с красива мозайка, прозорците са цветно стъкло. Полилеите са нови. Изработени са от майстор Богдан Стойко. Нови са и красиво резбованите иконостас и владишки трон. Предстои подмяна на вратите и направа на стенописи. Галерията (женското отделение) на втория етаж e достъпна посредством стълба откъм северния кораб. Тя е отворена към наоса.

Храмовият празник е на 11 май, когато Православната църква чества св. св. равноапостоли и български и славянски просветители Кирил и Методий. Като такъв се чества също и св. пророк Илия (Илинден) – на 20 юли.

Храмовият празник е на 11 май, когато Православната църква чества св. св. равноапостоли и български и славянски просветители Кирил и Методий. Като такъв се чества също и св. пророк Илия (Илинден) – на 20 юли.