Начало Анализи и Коментари Дияна Панчева първата благоевградчанка, хвърлила ръкавица на бг звездите за годишните музикални...

Дияна Панчева първата благоевградчанка, хвърлила ръкавица на бг звездите за годишните музикални награди

240
0
СПОДЕЛИ

20-годишната Дияна Панчева е първата благоевградчанка, която се впуска в конкурс за най-добри изпълнители в България. С дебютната си песен „Лято“, записана преди по-малко от година, тя стартира в надпреварата за годишните музикални награди на БГ Радио, ще се бори в няколко категории: дебют, текст, песен, изпълнителка… Талантливата млада певица е дъщеря на помощник адвокат Елена Попова и певеца Ивайло Панчев. Цялата й фамилия и всички приятели подкрепят амбициозното начинание на талантливата Дияна, чийто сценичен псевдоним е Diyah.

– Дияна, студентка си в София, но всъщност не учиш музика, както човек би предположил, заради това че си амбицирана да пробиеш с пеене. Какво следваш?

– Втори курс съм в специалността „Бизнес администрация с немски език“ в Софийския университет. Завърших Езиковата гимназия в Благоевград като съм учила 2 г. и в Математическата, в 6-и и 7-и клас.

– Защо избра бизнес администрация, като всъщност обичаш да пееш?

– Обичам да пея, но също толкова много обичам математиката. Знам, че е странна комбинация, но е факт. Не исках да следвам музика, защото не смятам, че само с това ще имам бъдеще. Мога да завърша Музикалната академия и да приключа там, като стана например учителка по пеене. Не виждам смисъл да го уча, щом мога да го правя като хоби. В момента точно съм раздвоена и пробвам много неща. Ако не стане едното, ще стане другото, но съм се концентрирала върху музикалната кариера.

– Как се справяш, изпитите и лекциите в Софийския не ти ли пречат на артистичните занимания?

– Всички изпити съм си взела, почти съм редовна на лекциите и не си губя времето, защото това си е за мен.

– Как се стигна до запис на първата ти песен?

– Всичко започна с клипчетата ми във Фейсбук. Започнах да ги качвам преди 6-7 години, бях в 9-и клас. Правех кавъри и в началото много се срамувах да ги показвам.

– Къде си правеше клипчетата и от какво те беше толкова срам?

– Клипчетата си правех вкъщи, на затворена врата, и пеех съвсем тихичко.

БЯХ СУПЕРПРИТЕСНИТЕЛНА И НИКОЙ НЕ ЗНАЕШЕ, ЧЕ МОГА ДА ПЕЯ.

Това е предисторията. Мама стоеше до вратата и ме подслушваше (хващала съм я няколко пъти), но тъй като семейството ми е музикално, се предполагаше, че може да съм наследила тази дарба.

– Майка ти е адвокат…

– И двамата ми родители са ходели по участия, преди да се родим със сестра ми, те така са се запознали. Баща ми и сега пее по заведения всякаква музика – от народна до рок, но мама има друга кариера.

– А ти не си ли пяла народни песни?

– Като много малка да, преди още да осъзная дали ми харесва, но се отказах, защото не я усещах тази музика като моето нещо.

– А сцената как усещаше, призна, че като тийнейджърка си била доста притеснителна за нея?

– Като малка беше по-различно, бях в хор, въпреки че микрофонът беше в моята ръка и не го давах на никого /смее се/… После се занимавах с модерен балет и малко претръпнах, въпреки че в началото, като почнах да излизам като солов изпълнител пред публика, напрежението беше огромно.

– Кога беше това?

– Коледното шоу на гимназията, бях в 9-и клас, суперпритеснена и след това си изревах очите от напрежение. Сценичната треска си беше проблем, но все пак е знак, че ми пука. Може би е от зодията ми да съм перфекционист.

– Коя е зодията ти?

– Дева. Та говорех за първите си изяви. Видях, че има много добра реакция на клипчетата ми, и продължих да ги качвам в социалната мрежа.

– Какво пееше, чии песни?

– На Бионсе, Риана… неща, които всички знаеха и бяха суперпопулярни. Вече имам около 200 клипчета, половината от старите съм скрила, защото сега, като ги гледам, си откривам грешки и не ми е приятно.

– Мнозина те помнят и от пиано бара в Благоевград… 

– О, да, пях две години и половина, бях на 17 когато за първи път отидох.

ПЪРВАТА МИ РАБОТНА ВЕЧЕР БЕШЕ НА НОВА ГОДИНА.

Аз треперех, мама седеше там за морална подкрепа и изживяването беше уникално. До май миналата година пеех редовно там.

– Сама ли?

– Бяхме бенд: Милан Георгиев на клавир, Иво Цацов на китара и на баса Юлиян Иванов.

– Това ли беше първата сериозна школа за срещите с публика?

– Да, определено много ми помогна. Както казах, имах огромна сценична треска и в пиано бара се научих да се отпускам и да се забавлявам повече, а това се усеща от публиката. Всички от бенда много ми помогнаха, Милан например ми е давал ценни съвети за дишането, за пеенето, за държането на сцената. Караше ме постоянно да говоря между песните. Китаристите бяха студенти и с тях също много се разбирахме. Всяка седмица по два пъти ходех да пея там и просто претръпнах. Спираше да ми пука, не виждах никого около мен и просто се забавлявах. И това беше солиден опит, преди да изляза на по-големи от клубните сцени.

– Като?

– Например на Фестивала на цветовете в София миналата година, на гей парада, където беше супервесело…

– Била си на гей парада?

– Да, продуцентът ми предложи и аз се съгласих. „За“ гей парада съм, тези хора не ми пречат, имат пълното право да са, каквито са, и между другото са много готини.

– Недоволството от провеждането на този парад беше насочено не към хората с различна сексуална ориентация, а към парадирането с нея.

– Не разбирам защо да не им дадем един ден в годината за такъв парад.

– Означава ли това, че и хетеросексуалните следва да направят подобен парад-демонстрация? И как се чувстваше там, нямаше ли притеснения да не те причислят към демонстрантите?

– Въпросът за гей парада в България наистина все още се приема твърде болезнено, но аз се чувствах много добре и единствените ми притеснения бяха около изявата ми. Не мисля, че някой ме обърка дали съм от шоу- програмата или от участниците в парада. Тогава за първи път изпях първата си песен „Лято“, с която сега участвам в конкурса на БГ Радио. Тя още не беше излязла в Youtube, реакцията беше много добра и всички много се забавляваха, танцуваха и това ме отпусна.

– А как изобщо стигна до продуциране и запис на песен?

– Клипчетата ми във Фейсбук предизвикаха интерес и станаха повод за поредица от срещи във времето с хора от музикалния бизнес.

НЕМАЛКО ОТ ТЯХ ЯВНО НЕ МИСЛЕХА НА ПЪРВО МЯСТО ЗА МУЗИКАЛНАТА МИ КАРИЕРА, А ИМАХА ЗАДНИ МИСЛИ, И ОЩЕ ЩОМ ГО УСЕЩАХ, СИ ТРЪГВАХ.

– Имаш предвид намеци за секс и оферти като към жена, а не към певица?

– Да, случва ми се няколко пъти и беше ужасно. Чувстваш се като парче плът. Имала съм и кофти преживявания с хора, които са обещавали много неща, но нищо не са изпълнявали.

– И все пак как се роди първата ти песен? 

– Вече бях студентка в София, когато Джийсън Брад Люис се свърза с мен за среща. Преди това на няколко пъти ме беше поздравявал за мои клипчета и подкрепял „Давай! Продължавай в същия дух!“. Каза ми, че иска да продуцира някого и ме харесва. Предложи ми да пробваме, без кой знае какви очаквания, и ако се получи, да продължим да работим заедно. Бях доста скептично настроена заради предишен кофти опит с подобни оферти. Казах му обаче „окей“, уведомих и нашите и не съжалявам, защото в момента сме добри приятели.

– Той само с музика ли се занимава?

– О, не. Завършил е графичен дизайн в Германия и малко хора знаят, че той си работи по специалността от вкъщи предимно за чуждестранни компании. Продуцирането и писането на текстове му е странична дейност. Месец след разговора ни „Лято“ беше готова, музикален продуцент е Преслав Бориславов, и двамата с Джийсън са автори на текста. Записахме я в началото на юли в студио, скоро след това снимахме и клипа на Драгоманското блато и аз все още не осъзнавах какво ми се случва, защото не съм вярвала, че толкова бързо може да стават нещата. Това беше мечтата ми от дете и тя се сбъдваше! На премиерата на клипа в един клуб в София дойде семейството ми, близки и приятели и всички го гледахме за първи път, включително и аз. Много се разчувствах, а видях, че и мама пусна една сълза.

– Очакваш ли сега всички благоевградчани да те подкрепят при първото участие на техен съгражданин в годишните музикални награди на БГ Радио, които няколко години поред се провеждат в областния център на Пиринско?

– Който желае, може да ме подкрепи. Гласуването става по интернет и трябва да си дадеш вота за всяка категория, после да се регистрираш – да, процесът е малко тромав, но наистина се надявам на голяма подкрепа на моите приятели, близки, познати. И да, надявам се поне от града ми и района тук да ме подкрепят.

– Как преценяваш конкуренцията си?

– Не мисля, че има някой, който прави нещо като мен.

АЗ НЕ ПОДРАЖАВАМ НА НИКОГО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ, НИЕ ПРАВИМ НЕЩО НАШЕ СИ, КОРЕННО РАЗЛИЧНО.

А конкуренция са ми всички известни изпълнители, разбира се, и особено младите момичета. У мен няма професионална злоба, с добро чувство съм към останалите участници.

– По средата на следването си, към каква кариера се ориентираш всъщност?

– Засега мисля да се ориентирам към музикалната, това е, което ми е на сърце, но държа да се дипломирам по специалността, която следвам, и ще го направя, защото един ден може да реша или да се наложи да работя друго. Радвам се, че вече подготвяме третата си песен…

– А втората?

– Тя излезе с клип преди 2 седмици. Казва се „Първи ред“ и интересното е, че няма нищо общо с първата, по-мрачна е, гласът ми е променен с една програма и звученето й е по-електронно. Клипът също е по-мрачен, но една идея по-секси, но напълно в границите на позволеното. Част от отрицателните коментари, които вече получавам, са, че имам страхотен глас и няма нужда да се обработва, но идеята ни е такава.

– Спомена за секси елементи в клипа, кое за теб е позволеното и кое забраненото? Докъде си готова да стигнеш?

– За момента не мисля, че съм готова да стигна до някакви крайности като други изпълнители на пазара. Искахме клипът да е секси, да, но има уловка.

ДА СЪМ СЕКСИ ЗА МЕН НЕ ОЗНАЧАВА ДА СЪМ РАЗГОЛЕНА, ДА ПОКАЗВАМ ПЛЪТ И ДА ТАНЦУВАМ ПРОВОКАТИВНО.

Самата походка може да е секси, а погледът е ключовият елемент. Не искам хората да ме гледат заради секса и не искам да ме гледат заради това, дори за сметка на повече популярност, гледания и участия. Искам да съм различна.

– Не мога да не те попитам дали имаш приятел?

– Ами… (сме се), имам си, заедно сме от седмица-две, съвсем пресни сме, той ме подкрепя в нещата, които правя, и аз съм щастлива.

– Спомена преди за трета песен, готова ли е ?

– Да, предстои да я запиша, очаквам в началото на лятото да имаме нов продукт. Чух я за първи път, докато бях на лекции по счетоводство. Позволих си 3 минути да не внимавам, защото ми писаха, че са я пратили, не се стърпях и си я пуснах. Усмивката не слезе от лицето ми, казах си, че ще стане хит. Прилича по нещо на „Лято“, но е различна. Работим постоянно, планираме да направим акустични версии на първите две песни, гледаме да сме интересни.

– По кои изпълнители си падаш и каква музика слушаш ти извън сцената?

– Слушам акустични неща, обичам по-непопулярни песни. Но от популярните съм заклета фенка на Риана. От малка й подражавам, знам й цялото творчество наизуст, всичките й албуми мога да изпея, насън да ме бутнат. В момента много се кефя на Зара Ларсън, тя е млада шведска изпълнителка, мисля, че е по-малка от мен, и напоследък става много популярна. На сцената е звяр и точно това ме кара да й се възхищавам, знае какво прави и какво може и го показва.

– Сценичното ти име е Дия, но се пише по доста нетипичен начин Diyah, защо промени своето?

– Искахме нещо по-кратичко и по-запомнящо се. Видяхме, че Диа е заето и да, „y” посредата е заради буквата „я“ в името ми на български, а „h” накрая сложихме за благозвучие и с него малко взех и от Риана (б.р. в оригинал се изписва Rihanna). То е и за да не ни бъркат с друга изпълнителка Диа, която мисля, че прави народни песни върху дъбстеп.

– Каза, че имаш сестра, тя пее ли също като останалите в семейството ви?

– Сестра ми е година и 8 месеца по-голяма, не може да пее, но рисува много добре. Тя е в Англия и завършва „Графичен дизайн“.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА/

коментара

loading...