Разказ за моя, за нашия личен лекар Здравко Шекеров в с. Слащен, общ. Сатовча

Владимир МАСАРЛИЕВ

Непрекъснато слушаш от медиите и четеш в пресата, а ние гражданите чувствува­ме голямата потребност от бърза, резултатна и качест­вена реформа в здравеопаз­ването, като един основен фактор за проспериращата нация – здрав народ, здрава държава. Постоянно се под­насят примери и факти за недобри медицински прак­тики – лошо обслужване, ниско заплащане, недобра база, изтичане на кадри към чужбина, побой над лекари и пр.

Вероятно всички тези сла­бости съществуват в здра­веопазването и именно те пораждат необходимостта от навременна качествена реформа. Според мен оба­че ще бъде черногледство, ако с такова око гледаме на цялостната наша здрав­на система. Поради моята осемдесетгодишна възраст и безброй многото ми здра­вословни болежки през последните две години и особено през последните месеци ми се налагаше да посещавам освен моя личен лекар в Слащен, а и много други здравни заведения в Гоце Делчев, Благоевград, София и пр.

С удовлетворение, благо­дарност и вяра, че очаква­ните и реални промени ще се случат, видях, почувствах и оцених отношението, грижа­та и помощта, която получих в ортопедично отделение, начело с д-р Петър Шопов, във вътрешно отделение с ръководител, д-р Карами­тев, от лекарите Геранов, Попов и пр. от Гоцеделчев­ската болница, от д-р Петър Узунов – болница гр. Благо­евград, от доцент Т. Янев в Александровска болница, от д-р Филипов в ортопедична болница „Витоща“, гр. София, професор Пламен Кинов от болница „Царица Йоана“ – София и пр.

Сигурен съм, че още сто­тици здравни кадри и много здравни заведения в нашата мила България са носители на добрите професионални качества и реализират ле­карската си „Хипократова клетва“ – всичко в името на здравето на човека.

Ето на фона на това мое до­косване на раз­лични болнични заведения, сре­щата ми с нема­лък брой добри, прекрасни меди­цински кадри ис­кам да разкажа за моя, за нашия личен лекар в с. Слащен, общ. Сатовча, който почти 37 години непрекъснато се грижи за нашето здраве.

Моя личен лекар в с. Сла­щен се казва Здравко Каме­нов Шекеров и е роден в съсед­ното село Вълко­сел през 1952г. Тук в родното му село проти­ча детството му и завършва ос­новното си об­разование. Като всички връстници участва още от най – ранно детство в семейните селскостопан­ски дейности: тютюнопро­изводство, отглеждане на домашните животни, пома­гане в домашни работи, как­то споделят негови близки и познати е бил много трудо­любиво момче. В неприну­ден разговор с д-р Шекеров, как се породило желанието му за медицинска наука, да става лекар той разказва:

„Още в ранното детство, което протичаше трудно, но пък щастливо, защото пове­чето детски дни преминава­ха в пашуване на домашните животни и игра с импрови­зирана „топка“, която пра­вехме от парцали, като пъл­нехме изоставени домашно плетени чорапи на дядо или баба и зашивахме с канали. А надвечер като се прибрах­ме към къщи яздехме, кон мулето, кон магарето без седла и препускахме в над­превара.В тези детски лу­дости на игра, често с боси крака, наранявахме пръсти, колене, лакът, разкървени носове, а някои дори и гла­ви при падане от препуска­нето на конете. Така много пъти сериозно контузени се прибирахме със страх от родителите за извършените детски щуротии. В тези годи­ни беше трудно да се търси медицинска помощ, защото или нямаше или трябваше да се пропътува до гр. Нев­рокоп (дн. Гоце Делчев). В повечето по – големи села тогава се изпращаха сре­ден медицински персонал – фелдшери, които прихож­даха от и до града или често напускаха след няколкоме­сечен престой. Още в онези детски години продължава разказа си д-р Шекеров у мен се зароди моето голя­мо желание, ако ме пуснат родителите да продължа средното си образование ще отида след това да уча медицина и да стана лекар, за да помагам за здравето на хората от нашия край. Както се каз­ва с голям зор, тръгнах да уча и завърша средното си образование. Беше трудно и за мен и за родителите, защото издръж­ката на един ученик тогава бе много трудна. Завърших средното образование и с това се осъществи едно мое желание, но остана моята мечта медицина. Завърнах се на село и започнах да се готвя за канди­датстудентски изпит. Явих се, но неможах да се класирам. Къс­мета за тази го­дина се размина, но желанието, мечтата остана. Поради липса на учителски кадри в онези години се назначаваха нередовни със средно образо­вание. Бях на­значен за една година в основ­ното училище в с. Годешево, село в нашия район на около 15км. от моето. Постъпих и с го­лямо желание работих с деца­та, но и сериозно се готвих за нов опит за меди­цината. Явих се, бях приет и най – после моята мечта за лекар започна да се осъществява и след като завърших бях разпределен за село Слащен и ето незнам колко вече години, аз прак­тикувам лекарската профе­сия в с. Слащен“, завърши разказа си д-р Шекеров.

Доктор Шекеров завършва медицинска академия в гр. София през 1979год. И от на­чалото на следващата годи­на е разпределен и назначен за лекар в с. Слащен. Така от 1 февруари, 1980г., кога­то встъпва в длъжност, до ден днешен, почти 37 години без прекъсване, тое моя, на­шият личен лекар, който се грижи професионално и от­говорно за нашето здраве. От първите си стъпки като млад лекар, до днешния ден с натрупания опит в години­те, той посреща пред работ­ния си кабинет в селската здравна служба пациентите – деца, млади, стари, жени, мъже, преглежда в районна болница Гоце Делчев. Много често ще го срещнеш с ле­карската чанта в ръка и при хубаво и при лошо време. Запътен към някои от квар­талите в селото да посещава в домовете тежко болни или старци, които немогат да по­сетят кабинета за поставяне на системи или изпращане на лечение. Винаги усмих­нат, вежлив и внимателен, ще те изслуша, ще те прегле­да и насочи, как да продъл­жим лечението. За него, като личен лекар, няма ден, няма нощ, няма събота, няма не­деля. Щом потърсиш меди­цинска помощ ще я получиш навреме и компетентно, от най – малкото дете, до все­ки старец и с всички се дър­жи най – приятелски, както го определя един възрастен човек от нашата махала – д-р Шекеров с децата с това дете, със старците – старец. Затове е много обичан и ува­жаван от всички Слащенци. Както и сам той казва роден съм във Вълкосел, построих там своя дом, но се чувст­вам слащенец, защото тук създадох семейството със съпругата ми Силвия, коя­то е детска учителка. Тук се родиха и израснаха двамата синове – Правдомир и Мил­ко, които са вече семейни и имаме нашите любими вну­ци.

И като стана дума за се­мейство, искам да кажа ня­колко думи за това. Семей­ство Шекерови се оформи и разрасна пред очите на нас слащенци. Тук завършиха синовете гимназия, тук пре­виха сватбата, а сега едното семейство живее и работи в София, другото в Благоев­град.

Макар и разделено по местоживеене и работа, то е едно сплотено, щастливо и задружно семейство. Не пропускат поводи – празни­ци, рождени или именни дни, цялото семейство, заедно със синовете да се съберат и да отпразнуват повода.

Особено щастливи са по­водите, когато се съберем заедно по повдо внуците, споделят баба Силвия и дядо Здравко, защото тра­дициите сплотяват и възпи­тават.

Искам да отбележа и още един факт за семейство Ше­керови. Както той като ле­кар, съпругата му педагог, а сега и синовете му и снахите с висше специално образо­вание, нито за миг не пом­нят, съблазнени от високото възнаграждение в чужбина, да напуснат България. Те също знаят, че техните спе­циалности дават възмож­ност в чужбина за постигане на висок стандарт на жи­вот и развият кариерата си, но водени от патриотични чувства и отговорност към държавата, остават тук и реализират своите възмож­ности при нашите български условия, в полза на своя на­род. На такова разбиране и поведение казваме „хвала“ и дай Боже повече такива хора. Подобно на д-р Шеке­ров в нашите съседни села Гоцдешево, Туховище, а и в с. Слащен работят лекарите Ален Палов, Абдулах Лавчи­ев, Антон Стефанов, който се върна дори от Америка и вече няколко години работи и се грижи за здравето на хо­рата от Слащен.

Тук, в Слащен, работи и зъ­болекаря Младен Пачеджи­ев. Всички те повече от 20 години се върнаха в родни­те села и работят посветени на своите съселяни. Повече разказвам за д-р Шекеров, защото той е доайена на всички тях и почти полови­ната си от съзнателния жи­вот – 37 години, денонощно е на своя лекарски пост.

Живея до самата здравна служба и наблюдавам почти денонощно ежедневието на д-р Шекеров. Няма ден, няма нощ да няма хора, които да не търсят лекарска помощ. Чести са случаите, когато да не се вика през нощта под прозорците на доктора, кой­то живее на долния етаж на службата и да търсят него­вата помощ. И ако се налага по спешна, пали своя личен автомобил и ги кара на 40км. до Гоце Делчев за специали­зирана медицинска помощ.

Не се оплаква от умора или безсъние, напротив, показва удовлетвореност от това, че е изпълнил лекарския си дълг. Не са малко случаите, когато при него идват за по­мощ хора, които не са в не­говия списъчен състав като личен лекар, но никога не ги връща, а изпълнява своя професионален дълг. При мои преглед бях свидетел на следния случай:

Дойдоха хора с малко дете, които не познавах, явно бяха от съседното село и питат доктора дали може да пре­гледа детето, защото техния личен лекар е отсъствал. Отговорът беше – разби­ра се, че ще го прегледам, това е мое професио­нално задъл­жение. След прегледа, благодариха и понечиха да платят за оказаното им внимание и преглед. Доктора не им взе нито стотинка и на свой ред каза, че за него най – голямата от­плата е, ако е успял да помогне на болното дете. Попитах го, докторе, не само в този случай, а и на мен и на дру­ги хора при прегледите не вземаш на никому, дори малката скромна так­са. Какво да им вземаш. Дано успеят да си купят лекарства. С техните пари нито ще ста­на по – бе­ден, нито ще забогатея. Медицината е наука на хуманността, трябва да се откажеш от себе си, за да си в помощ на хората. При лекаря хора­та, когато имат зор от болка­та. Върнеш ли болен човек, вземеш ли оскъдния лев от болния и същевременно со­циално беден, означава, че на 50% като лекар си загу­бен, каза доктора и си взе­хме довиждане.

Дългогодишната работа на доктор Шекеров, а и по ду­мите, които чух след прегле­да на детето, ме накараха с този мой разказ да разкажа за моя, за нашия личен ле­кар, за впечатленията ми от моите срещи с лекари в раз­лични болнични заведения и отново да подчертая, дока­то има такива всеотдайни и човечни медицински кадри, ще ни има нас българите и България. Изказвам благо­дарност към такива лекари и им желая много здраве, повече професионализъм и човечност към своите паци­енти.