Мъглата над Пирин – все по-гъста…

След поредната буря около националния парк „Пирин“ плановете за него стават все по-неясни заради недоверието в институциите и инвеститора в ски зоната над Банско

 Калина ГОРАНОВА

Ирина Костова би могла да дава съвети от типа на „Как да станем известни за един ден“. Доскорошният декан на хидротехническия факултет на УАСГ успя за отрицателно време да до­бие популярност, след като в ролята си на служебен ми­нистър на околната среда реши за краткото време на власт да се справи с един от най-спорните проблеми – бъдещето на Пирин.

Новият план за управле­ние на природния парк „Пи­рин“ няма нужда от екооцен­ка, реши Костова и с един подпис прати пла­на във Висшия експер­тен екологичен съвет, а с втори лиши несъг­ласните от възмож­ност да обжалват това решение, като го вкара в сила точно преди на­ционалния празник 3 март.

Скоростта на поста­вянето на подписите може да се сравни само със скоростта по премахването им. В со­циалните мрежи бързо се организира протест за първия работен ден след почивните дни – 6 март. В понеделник президентът Румен Ра­дев тушира напреже­нието, като след среща при него Костова се отказа от подписите си един по един: първо от този под заповедта за предварително изпълне­ние, а по-малко от час преди началото на протеста и от този за екооценката. Сега на практика експертите на МОСВ, които са преценили, че няма нужда от нея, ще трябва да опровергаят сами себе си и да се аргументи­рат, че оценка е необходима.

Така сме отново в мъртва­та точка, в която Пирин стои от години. Тъй като няма доверие в институциите, взимащи решения и упраж­няващи контрол, нито в са­мия инвеститор в ски зоната над Банско „Юлен“, еко ор­ганизациите и тази част от обществото, на която й пука за бъдещето на планината, са заели крайната позиция „не им отстъпвайте и санти­метър, защото ще завземат цял километър“.

Това обаче няма как да продължи вечно. От минис­терството нарекоха чисто съвпадение факта, че реше­нието на министъра е дошло в точно този момент. Причи­ната според тях е искане от парка за преценка дали да се прави екооценка, за което течал 30-дневен срок. Вре­мето притиска МОСВ. Насто­ящият план за управление изтече още през 2014 г. и за­браняваше изрично новото строителство в парка. Нови­ят разширява зоните за ту­ризъм над Банско, Добрини­ще и Разлог, където ще има възможност да се развиват дейности. Това няма да ста­не автоматично с приемане­то на плана, но отваря врата за последващи процедури, предвидени в законодател­ството. За екозащитниците планът на практика е пър­вата плочка на доминото, която може да повлече ос­таналите след себе си. Тук е моментът министерството да успокои тези притесне­ния, като обясни какво може и какво не да се случи в Пи­рин. Към момента не успява.

ПЪРВАТА ПЛОЧКА „ПЛАНЪТ“

Плановете за управление задават рамката, какво и къде може и не може да се прави в парковете за 10 го­дини напред. Сега действа­щият план за управление на Пирин от 2004 г. позволява само подмяна на същест­вуващите съоръжения в планината и строителство само в т.нар. Зона за сгра­ди и съоръжения, която е с площ 219 хектара или 0.6% от територията. Зоната за туризъм е 2.2% (895.1 хекта­ра), като ЮНЕСКО не разре­шава развитие на ски спор­та или други дейности със значително въздействие в границите на обекта на све­товното наследство извън вече изключените терито­рии – ски зоните на Банско и Добринище.

Основната промяна в но­вия план е разширението на зоната за туризъм, която вече е 2809.5 хектара, или 7% от територията на парка. (Новият план беше връщан на няколко пъти за корекции от МОСВ, като в предходен вариант зоните за туризъм са били още по-големи.) Въпросната площ е концен­трирана на три места – над градовете Банско, Добрини­ще и Разлог (виж картата и карето).

Планът разглежда разви­тието на ски спорта, като се казва, че „Ски зона Банско“ има отлични условия, като „далеч по-скромни са усло­вията за ски спорт в „Ски зона Добринище“ и „Ски зона Кулиното“, където има по една писта (един седал­ков лифт на Добринище и ски влек на Кулиното). „Тех­ническото оборудване там е остаряло и се нуждае от обновяване и разумно раз­витие“. Тъй като Банско съз­даде диспропорция, един от мотивите за нови зони за туризъм би трябвало да се даде и на другите общини да развиват туристически дейности във въпросните участъци. На този етап оба­че не може да става въпрос за ски.

ПРОЕКТИТЕ В ПИРИН

Проект за ски зона над Добринище, която се раз­ширява встрани, имаше „Ор­бел дивелопмънт“, където акционерно участие имаше „Галчев инженеринг груп“. Туристическата зона над Банско, където основните желания са за строителство на втора кабинка до Шили­гарника, се разширява в по­сока Църна Могила, където има стар седалков лифт и стара писта.

Третата основна туристи­ческа зона е над Разлог. Там интерес имаше фалиралата „Балканстрой“, инвестито­рът в проекта за ски и голф комплекс „Кулиното“. Ком­панията изгради и стопанис­ва голф комплекса Pirin Golf Hotel&Spa. Проектът за ски комплекс „Кулиното“ пред­виждаше изграждането на нови 102 км писти и 33 кило­метра лифтове.

ВТОРАТА ПЛОЧКА „ЮНЕСКО“

Съгласно решение на Ко­митета по световно наслед­ство към ЮНЕСКО от 2012 г. „не се разрешава разви­тието на ски спорт и други дейности със значително въздействие в други терито­рии, в границите на обекта на световното наследство, извън вече изключените те­ритории (бел. ред. ски зони Банско и Добринище).“ В противен случай ще има основание Пирин да бъде включен в списъка на све­товното наследство в опас­ност. Т.е. ако има в бъдеще лифтове, те не би трябвало да се водят такива за ски спорт, а за довеждане и от­веждане на хора в парка например. Другият вариант е решението на ЮНЕСКО от 2012 г. да бъде преразгледа­но в даден момент.

През септември 2015 г. от екокоалицията „За да остане природа в България“, позовавай­ки се на информация, получена по Закона за достъп до обществена информация, съобщи­ха, че на 15 юли 2015 г. в Париж директорите на „Административно правно обслужване“ в министерствата на туризма и на спорта заедно с Антоний Сте­фанов – директор на фирмата „Пролес ин­женеринг“, подготвяща новия план за Пирин, са се срещнали с ди­ректора на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Кишоре Рао. На срещата е била представена чернова­та на плана.

„Те са заявили жела­нието си зони да бъдат обявени за буферни или – като алтернативен вариант – да бъдат изклю­чени от ЮНЕСКО (подобно на вече изключените над Банско и Добринище), за сметка на разширяването на обекта с други терито­рии. Отговорът на Рао обаче бил категоричен. Той уточ­нява, че „Конвенцията за световното наследство на ЮНЕСКО изисква детайлни

 планове за управление на всички зони и ако планът за „Пирин“ предвижда туристи­ческа дейност, необходимо е той да има оценка за въз­действие върху околната среда (ОВОС)“, съобщиха то­гава от организацията.

Запознат с въпросната среща потвърди, че жела­нието на министерствата е било да попитат дали кога и как може да се направи нова мисия и дали има начин да се отде­лят територии от протекцията на ЮНЕСКО. Обяс­нено е било, че е възможно и има ред за това.

ТРЕТАТА ПЛОЧКА „ЗАКОНЪТ“

Извън полето на ЮНЕСКО, така разписаните ре­жими в новия план създават някои противоре­чия по отношение на това какво ще може и няма да може да се строи. От една страна, общият режим за целия парк стъп­ва на Закона за защитените те­ритории, който забранява в националните паркове стро­ителство на спортни съоръ­жения, като само могат да се ремонтират съществува­щи такива. В плана за упра­вление на Пирин обаче в частта за зоните за туризъм е разписано, че има забрана за строителство „освен на водохващания, подземни ко­муникации, пречиствателни съоръжения, сгради и съо­ръжения за спорт, сгради и съоръжения за нуждите на парка и обслужването на по­сетителите и за инфраструк­турна база на ПСС“. В крайна сметка, могат или не могат да се строят нови спортни обекти и сгради?

Тълкуването на МОСВ е, че въпросните общи разпоред­би в закона са с приоритет, а режимите в подзоните в парка само разширявали забраните на закона. Логич­ният въпрос тогава е какъв е смисълът да има зони с по-лек режим, ако с прио­ритет навсякъде ще е общи­ят, който налага забраната. Логичният отговор е, че от МОСВ недоглеждат или не­доизказват нещо. И именно тук се сблъскваме отново с по-големия проблем: недо­верието.

Според еколозите, въпре­ки че Законът за защитени­те територии е с приоритет, всякакви допълнителни раз­писани подрежими в плана отварят възможност пред съда да тълкува различно и това превръща зоните за туризъм в бели петна с не­ясно бъдеще. Ясно е, че нито може да се махнат съвсем зоните за туризъм, нито да останат с неизяснен статут. Работата на МОСВ е да из­работи баланса. Досега – не особено успешно.

АНТОНИЙ СТЕФАНОВ, РЪКОВО­ДИТЕЛ НА ЕКИПА, ИЗГОТВИЛ НОВИЯ ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН, ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА НОВИТЕ РЕ­ЖИМИ В ЗОНИТЕ ЗА ТУРИЗЪМ И КАКВО СЕ ПРЕДВИЖДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕЧИТЕ

„Много удобна е тезата, че докато не се приеме ПУ остава в действие стария План‘2004 г. А той наистина е много рестриктивен, в сми­съл, че е първопричината за диспропорциите в региона­лен аспект, защото създаде и узакони като „Зона за тури­зъм“ за целия Национален парк, единствено ски-зоната с център гр.Банско, с всич­ки следващи плюсове и ми­нуси (презастрояването на град и др.) Новия проекто план коригира тази грешна постановка, като същевре­менно децентрализира по местоположение и дивер­сифицира по предназначе­ние тази зона – не само за ски спорт, както е досега, а напр. за делтапланеризъм, катерачество, и др.форми на алтернативен туризъм, към­пингуване и т.н.). Същевре­менно въвежда като режи­ми и норми всички законови възможности и ограничения за нея, вкл. и тези на Коми­тета за Световно Наслед­ство към ЮНЕСКО (забрана за развитие на ски спорта и на други увреждащи дей­ности на територията на целия парк). Затова нелепи са твърденията, че в пред­ложените нови граници на „Зоната за туризъм“ щяло да се извършва строителство. А ЗЗТ в чл.21, ал.1 казва: За­бранява се строителството в националните паркове, с изключение на: „туристиче­ски заслони и хижи, водох­ващания за питейни нужди, пречиствателни съоръже­ния, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на по­сетителите, подземни кому­никации, ремонт на същест­вуващите сгради, пътища“.

„ПУ не предвижда лифтове и други подобни съоръже­ния. Това не е негова работа. Това правят общините или други инвеститори, като из­работват Специализирани подробни планове, които се процедират по ЗУТ и се под­лагат на екологична оцен­ка по ЗООС и на Оценка за съвместимост (по ЗБР) със зоната по Натура. Т.е. в зо­ните за туризъм и на хижи­те, доколкото в последствие има някакъв интерес, ще се процедира по ЗУТ, вкл. и за ремонтните дейности и ре­конструкции, защото и те са строителство съгласно този закон“.

„Планът нищо повече не разрешава от това което разрешава ЗЗТ (чл.21, т.2). „Забрана за производстве­на дейност, с изключение на поддържащи и възстано­вителни дейности в горите, земите и водните площи“. Проекта на ПУ дори е въвел допълнително ограничение, защото въпреки това допус­кане на закона, с плана се забранява такива дейности в горите на възраст над 200 години“.

ПРОЕКТИТЕ В ПИРИН

Проект за ски зона над Добринище, която се раз­ширява встрани, имаше „Ор­бел дивелопмънт“, където акционерно участие имаше „Галчев инженеринг груп“. Туристическата зона над Банско, където основните желания са за строителство на втора кабинка до Шили­гарника, се разширява в по­сока Църна Могила, където има стар седалков лифт и стара писта.

Третата основна туристи­ческа зона е над Разлог. Там интерес имаше фалиралата „Балканстрой“, инвестито­рът в проекта за ски и голф комплекс „Кулиното“. Ком­панията изгради и стопанис­ва голф комплекса Pirin Golf Hotel&Spa. Проектът за ски комплекс „Кулиното“ пред­виждаше изграждането на нови 102 км писти и 33 кило­метра лифтове.

Пирин – оттук насетне накъде?