Българската Агата Кристи Светлана Видинска: Персонажи намирам всеки ден, вглеждайки се в хората, ще ми се журналистиката да отразява света като огледало, а не като криво огледало
- февруари 9, 2017
Липсват ми любопитството на журналистиката, търсенето на новини, разказването на истории
Ерол ЕМИЛОВ
Агата Кристи е феномен, а короната й никой никога не може да отнеме, казва журналистката и настоящ психолог.
Светлана Видинска е родена на 23 февруари 1977 година в Дупница. Завършила е средно образование с профил „Литература“ в местната гимназия „Христо Ботев“. Работи като репортер и редактор в няколко вестника и местната телевизия, както и в много електронни издания. Има 20-годишен опит като журналист. През 2004 година Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) й връчва наградата „Журналист на годината“. Завършва „Психология“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и има успешна практика по специалността си в родния град. Гостува в рубриката „Честно в очи“, за да разкаже за това какво я е подтикнало да тръгне по следите на Агата Кристи, чиято фенстраница Светлана администрира през свободното си време.
- Здравей, Светле! Ти си ново име в българската литература на 21 век и по мои наблюдения те очаква голямо бъдеще. Бързам да те попитам защо избра именно този жанр – криминални разкази ала Агата Кристи?
Здравей, Ерол! И благодаря за слънчевата прогноза! Аз самата харесвам мистериите – криминалните случаи в стила на Поаро, в които фокусът е върху разплитането на загадката, а не върху насилието. Един ден си помислих – обзалагам се, че мога да напиша такъв разказ и никой да не се досети кой е убиецът. Идеите заваляха една след друга…
- Смяташ ли, че в България има почва за развитието на такъв вид литература?
Както казва мис Марпъл – хората навсякъде са еднакви. В България криминалетата във винтидж стил са нещо ново. Но тук, като навсякъде по света, има хора, които не спират да четат Агата Кристи или Артър Конан Дойл, Елъри Куин или Джон Диксън Кар. Класиката винаги е на мода! Ето защо смятам, че и в България мистериите от този тип могат да се превърнат в същинско литературно събитие.
- Може би ти ще си основателката на този стил. По моите наблюдения досега такъв автор не се е появил в географските ни ширини.
По мои наблюдения също, но не се чувствам самотен творец. Едни от най-популярните крими-сериали като „Мис Фишър“ и „Гранчестър“ са създадени по романи на съвременни автори. Канадският писател Алън Брадли написа цяла поредица за дете-детектив на име Флавия де Лус, която разрешава и най-заплетените криминални случаи в една отминала ера. В България наистина няма други такива автори. Но ще се радвам да се появят.
- Почитателка си на Агата Кристи, поддържаш и фен страницата й в България. С какво тя те грабна?
Агата Кристи е феномен. Тя е най-продаваният писател на всички времена, надминат единствено от Библията и произведенията на Шекспир. Романите й са преведени на 103 езика, издадени са в над два милиарда копия. Нейната пиеса „Капан за мишки“ е в книгата на Гинес за най-дълго играна пиеса на света – над 60 години, като продължава да привлича зрители до ден днешен. Аз самата съм чела книгите й десетки пъти, познавам биографията й на пръсти, но тя не спира да ме омагьосва и вдъхновява. Така правят кралиците, а короната на Агата никой никога не може да отнеме.
- Имаш 20-годишен опит като журналист. Това помага ли ти за намирането на персонажи за твоите разкази?
Журналистиката те среща с какви ли не хора и съдби, кара те непрекъснато да задаваш въпроси и да намираш истини. Затова няма начин да не е оказала влияние върху разказите ми. А персонажи намирам всеки ден, вглеждайки се в хората. Малцина от нас са това, което изглеждат, така че понякога приписвам въображаеми мотиви и поведение на реални личности. Но по-често героите ми са напълно измислени – от глава до пети.
- Като намесихме журналистиката не мога да не те попитам как я оценяваш? На какво ниво е тя в момента? Питам те като човек „врял и кипял“ в нея дълго време.
Журналистиката е едно прекрасно време от живота ми. Днес може би е променена, и то в недобра посока. Иска ми се журналистиката да е чисто информативна, а не манипулираща съзнанието на хората. Иска ми се да се казва: „Навън е – 20 градуса“, а не „Навън е климатичен апокалипсис“. И това важи за всяка една новина – акцентира се върху агресията, шока. Ще ми се журналистиката да отразява света като огледало, а не като криво огледало.
- Ти си дипломиран психолог и в момента работиш като такъв. Това означава ли, че журналистиката за теб е затворена страница?
Вярвам, че не. Липсват ми любопитството на журналистиката, търсенето на новини, разказването на истории. Може би някой ден ще се върна към това.
- Може ли да откриеш общи черти между тях?
О, да, съвсем определено. И двете професии се занимават с човешката природа. Журналистите изваждат на показ определени постъпки, а психолозите се опитват да ги обяснят. И едните, и другите могат да влияят на психиката, съвсем целенасочено и водени от свои съображения.
- И накрая – мислиш ли за книга?
Да, но всяко нещо с времето си. Не казвам, че ще бъде шедьовър като „Убийство в Ориент Експрес“. Но се надявам да бъде книга, която те забавлява и кара да използваш „малките сиви клетки“. Не толкова книга, колкото приключение в ретро стил.
