Проф. Антони Стоилов с нова книга. „Възмездието ухае в мрака“ търси справедливост, наднича в тъмната страна на човешката душа

Заместник-ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“, проф. д-р Антони Стоилов, представи новата си книга „Възмездието ухае в мрака“. Това е първата му литературна творба, която се появява след множество статии, монографии и сериозни научни трудове.

„Името на книгата идва от самия сюжет. Не е търсен ефект. Заглавието се оформи като най-подходящо за събитийността вътре в книгата. Защо точно „Възмездието ухае в мрака“? За да има справедливост – всеки трябва да получи това, което е заслужил“, смята авторът.

В изданието той прави опит да надникне в тъмната страни на човешката природа, в различните й нюанси. Да прозре какво се случва в тези кътчета на душата при определено подреждане на събитията. От тях човек може стигне до състояния на нараненост, чувствителност, отчаяние. А отчаяният човек може да се окаже изключително опасен…

„Случки от действителността ме накараха да напиша тази книга, много от тях биха ни изумили колко сме беззащитни, раними и уязвими. И това е светът, в който живеем. Аз лично съм изумен колко лесно човек със среден интелект може да направи бомба и да нанесе такива щети, които и най-перверзният разум не би допуснал за възможни“, признава проф. Стоилов.

Според него възмездието и отмъщението никога не са водили до нещо добро. Отмъстителността, стремежът да се нарани някого той определя като една безкрайна спирала, верига.

Книгата „Възмездието ухае в мрака“ бе представена преди дни в Благоевград от Йордан Ефтимов – поет, литературовед, литературен критик и водещ на предавания за литература.

„Съществува някакъв вид конфузия, когато се представя художествена книга на човек, известен със своите научни титли. В областта на съвременната литература имаме примери на университетски професори, които пишат романи, в които много силно личи, че са преподаватели. Най-прочутият пример за това е Умберто Еко, който пише хубави романи. Те обаче са културологично напрегнати, което издава, че авторът е специалист по история.

В българската литературна история също имаме подобни примери. Такъв е професор Валери Стефанов, който има няколко романа, но във всичките много му личи, че е професор. Хубави са, добре са написани, но в тях той не може да удържи познанията си на професор. Има обаче и примери като в случая с автора на „Възмездието ухае в мрака”, които са написани с огромна лекота и в които университетският преподавател си личи по темите, които е развил и колко богата е неговата култура“, коментира Ефтимов.

Като пример за автор, който пише изключително леко и разполага със същото чувство за хумор като проф. Антони Стоилов, той даде бившия ректор на Софийския университет проф. Биян Биолчев. „Книгата на Стоилов може също да се екранизира като тази на Биолчев, защото се отличава с интересни случки и сблъсък на персонажи, които са истински и като живи. А това може да бъде разпознато като част от нашия живот. Точно такъв е случая с „Възмездието ухае в мрака”, добави литературният критик.

„Посланието на книгата е да се вгледаме в себе си, да бъдем по-етични, вежливи, човечни в отношенията си, включително и в личните, защото можем да нанесем такива поражения в душата на човек, в неговото светоусещане, че да го накараме да се самоликвидира или да търси възмездие. В такъв случай могат да се случат страшни неща, когато се бръкне с груби и нечисти ръце в такава деликатна област, каквато е човешката душа. Пораженията могат да бъдат огромни“, уверява писателят.

В изданието всеки може да намери нещо за себе си. Встрани от сюжетната линия има препратки към обичайни неща от ежедневието, които всеки е преживял. Иначе книгата е художествена измислица. На мнозина обаче случките в нея биха се сторили познати.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене