Ангел Рафаилов, главният виновник за съществуването на манастирския комплекс „Свети Николай Летни“, пред Топ Преса: Уникалните икони в смочевския манастир сбъдват желанията на хората!

На Никулден Методи Байрактарски, зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса посети смочевския манастир „Св. Николай Летни“. Раздаде постна питка и баница за здравето на целия екип на Топ Преса и семействата им. Байрактарски се срещна с Ангел Рафаилов главният виновник за съществуването на манастирския комплекс „Свети Николай Летни“. Ето какво сподели Рафаилов специално за читателите на Топ Преса.

Методи Байрактарски

Г-н Рафаилов, много ми е приятно, че се съгласихте да си поговорим за всички чудеса, които се случват тук. Бихте ли ни разказали първо къде се намираме и къде точно е манастирски комплекс „Свети Николай Летни“?

– В момента се намираме в село Смочево в новостроящият се манастир „Свети Николай Летни“. Ще ви разкажа малко от историята на селото и за самият манастир. Селото е съществувало през 1348 годи. В момента в манастирската библиотека на Рилският манастир се намира един хрисовул и едно постановление, което е упоменато името на Смочево от Цар Иван Шишман. Селото е наброявало около 1500 къщи, било доста голямо село. Предимно хората са се занимавали със скотовъдство и земеделие. Около 1450 год. идва турчин, спохия да събира от селяните данъците. Отсяда в поповата къща… Харесал много жената на попа, тя била много хубава и в един неделен ден, когато попа е бил в черквата турчинът нахълтал при жената и искал тя да бъде негова. Жената се развикала, съседските деца чули, че се вдига голяма врява и дотичали до църквата да кажат на попа. Попа събрал младите момчета, които били в черквата. Хванали турчина и го хвърлили в един бонар. Минало се към един месец и сина на спахията дошъл в Смочево и казал, че търси баща си… Казал на селяните, че дава срок от 3 месеца баща му да бъде намерен в противен случай, ще викне войска да запали селото. След три месеца младия турчин отново се върнал в селото и питал дали баща му е намерен, но никой нищо не казал, след което от гр. Дупница пристигнала турска войска. Настанили се в селото в понеделник по трима човека в къща. Правят каквото си искат и в петък на обяд гръмва първата пушка, след което започва масово клане и опожаряване на селото. Една част от селяните избягват в балкана, друга част тръгват към София. Младите към 16-18 годишни младежи и девойки ги връзват със синджири и станали роби в Турция. В момента в Турция в гр. Истанбил има смочевски квартал. След като турците избили възрастните хора запалили и черквата… Минават се много, много години… преди стотина години се явява Свети Никола на един човек от селото на който човек са починали 7-8 деца. Явява му се в съня и му казва, че иска да дойде тук на това място и да направи един параклис за да спаси от смърт последното му дете. Това е станало пред 1908 год. Човека идва и започва строежа на параклиса. Установено е също през 1972 год. най-случайно са открити кости в един бонар. Дадени са за изследване в София и се оказало, че са от същия период в които е убит турчина.

Каква е историята на уникалните икони, чувал съм за тях но не съм ги виждал…

– Иконите са две, те са единствените в България на метална основа. Не се знае от къде са дошли, но са на по 300 години. Иконите са много силни, много бързо се чуват молитвите на хората. Има хиляди хора, които са минали от тук. Връщали са се да благодарят. Хората оставят листчета с желания. Кой каквото си пожелае нещата се сбъдват. През 1959 год. група ловджии от Кочериново минават през мястото. Отиват в Смочево, ядене – пиене, напиват се… Връщат се 10 човека и двама от тях решили да видят кой е по-добър стрелец. Изваждат точно тези две икони и започват да стрелят по тях. Стреля първо единия, а после и другия… На иконата все още се виждат вдлъбнатините от сачмите, към 30 на брой. След 10 дена първия стрелец, започва да получава едно неразположение болки в цялото тяло. Затварят му се очите и той живее в такива мъки още 6 месеца и умира. След смъртта на първия стрелец, същото се случва и с втория. Аз дойдох тук през 2000 година. Един 90-годишен човек дойде при мен и ми каза, че това момче, стрелеца беше от нашия род… Каза, че след стрелбата добро не са видели. Много деца в семейството са починали. Аз не исках да реставрираме иконата, но една жена от Благоевград дойде и каза, че ѝ се е явил Свети Николай, който казал, че са срамува от образа и иска да бъде реставрирана иконата…

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса