Всеки род в Доспат строи поне по една чешма

Майсторите си правят събор на площад НАТО

 Валентин ХАДЖИЕВ

“Цяло лято я правя, наел съм двама майстори, има дни, когато са ми помагали до 10 души”, казва Алексан­дър Палев от доспатското с. Любча. Той живее в София, но спазва традициите в род­ния си край – да построи чеш­ма в памет на своите близки. Неговата е една от последни­те големи чешми и е пред за­вършване. Тя е на югозапад­ния бряг на яз. “Доспат”. Към чешмата прави и барбекю за скара и печене на чевермета с близо 30 кв. м площ.

“Чешмата и създадените удобства около нея за хо­рата надхвърлят 10 000 лв. дотук”, добавя Палев. “На ни­кого няма да кажа колко ми струват чешмите, важно е да ги има и да могат да ги ползват хората”, казва Аб­дула Бен­ташев. Той е от въз­растните чешмари в Доспат и ги строи сам. На­правил е 3 – една в местност­та Курията и две до яз. “Доспат”, където са разположени бунгалата и се ползват от много хора.

Бай Абдула е убеден, че поне 10 г. водата няма да пресъхне, защото е проучвал дълго време изворите им.

“Всеки, който е направил чешма, няма да остане жа­ден на оня свят, а и заради добрината Господ ще му оп­рости греховете, на това ни учи религията”, убеден е Аб­дула.

Името Дос­пат означава приятел на пътя – всеки гост, мину­вач, просто пътник може да поспре да си почине, да се наслади на невероят­на природа, както и да от­пие от вода­та, напомнят в родопския град. От ве­кове има тра­диция да се строят чешми в памет на починалите и за хаир. Насе­лението на Доспат е около 8500 души, а според регис­тър, създаден от общината, броят на чешмите в района е над 2000 с от 1 до 20 чучура и продължава да се увеличава.

Така на всеки 4-и жител се пада по чешма. Най-мно­го е направил по­койният вече бай Юсеин Пилчев. Не­говият внук Асен Пилчев също вече е направил 3 чеш­ми, обучен от дядо си. Бай Юсеин цял живот работел като горски и обикалял района. Навсякъде, където е видял сво­бодно течаща вода, е направил чешма, като я е извел до достъпно за хората място. Чешмите край пътищата и в гората, построени от Пилчев, са около 80. Роднини поддър­жат сътвореното от него. В с. Бръщен разказват как живе­ещият сега в САЩ Здравко Койбашов бил с трансплан­тиран бъбрек и със спече­лена зелена карта, но не заминал, пре­ди да изгради чешма в нача­лото на род­ното си село. Той боледу­вал в продъл­жение на 4 г., преди да му присадят нов бъбрек, полу­чил диабет в Португалия при падане от строеж.

Въпреки състоянието си тогава Кой­башов сътво­рил голямата чешма, като използвал елементи, вдъхновени от арх. Ан­тонио Гауди. Събирал сам камъни, за да оформи при­чудливите форми. Направил до чешмата фонтан и ми­ниводопад. Мястото, къ­дето е подре­дил ансамбъ­ла, е фамилна нива. “Тра­дицията про­дължава – за последната годинаима 7-8 нови чеш­ми”, каза се­кретарят на община Дос­пат Веселин Калфов. По думите му има фами­лии, които са потомствени чешмари, като един извор се поддържа от поколени­ята. Има традиция, когато дебитът на водата е голям и позволява повече чучури, на всеки починал да се нарича по един.

Когато дебитът е по-малък, в памет на всеки починал пък се строи отделна чешма. Преди хората нямали мате­риали като сега и са ги стро­или с природни – от дърво и камък, но все са гледали да има и къде човек да поседне.

Вместо чучури водата текла по дървени улеи. Сега местните се надпреварват кой по-красива и по-разто­чителна да я направи – с мра­мор, с бетонни корита, дърво­резби и шлайфани камъни. Има чешми, които струват и над 20 000 лв., други са про­изведения на изкуството, а трети са достойни и да побе­рат цяла сватба.

Бай Абдула обяснява, че чешмата може да стане лес­но или трудно, но зависи водата откъде идва, има ли достатъчно. Изкопава се чист извор, чисти се от кал, шума и пръчки.

Отгоре се прави дренаж от камъни. След това се ци­ментира, като се прави улей. Много често е необходимо построяването на шахта. За да е бистра водата, обикно­вено се прави шахта, за да може да излиза бавно и крот­ко. От голямо значение е ос­новата – трябва да е яка, да се направи добро каптиране, да не пропуска отникъде, да се пресече пред бара­жа.

Зависи от майката (из­вора) къде извира, от северни­те страни (склонове) водата е по-студена. Също така, когато ди­ректно се пуска водата от майката, тя е по-сту­дена, а когато има разлив по тръби, естествено, че се затопля, обясняват местните майстори. 60 от тях получиха специални грамоти от кме­та на общината Елин Радев

Колективна грамота пък по­лучи местното ловно-рибар­ско дружество заради това, че е изгради­ло красиви за­слони около прочута чешма в района. Май­сторите чешма­ри си правят събор от 30 г. Събират се на площад НАТО край язовира и си обменят информация за новите чешми и техники. Все­ки обяснява как чисти и под­държа извора, а друг добавя нови трикове за хващане на водата. Съборът им започ­нал да се провежда под еги­дата на ООН. Традиционният вече празник е припознат с времето и от общината и е общоградски празник, който събира хиляди от Западните Родопи и Чеч. Той започна и сега с изпълнение на “Бела съм, бела, юначе”. Майстор­ството на чешмарите е по­казано и в уникален музей. Доспат вече събира туристи в парк – музей на родопска­та чешма, изграден върху 7 дка над центъра. По склоно­вете на гората са накацали около 80 макета в реален и умален вид на най-красивите чешми от района, а до тях во­дят алеи и стълбища. Почти всички чешми са снимани, описани подробно от кого и какви материали са напра­вени, както и географските им координати. Фотосите са на специални табла из целия парк. Много от чешмите на снимките сега са посрещна­ли стотиците туристи, които цяло лято обсаждат района. Ако някой от майсторите тръгне с родата си да посети чешмата и там има отседна­ли хора, той търси друга, но никога не вдига гостите на собствената му вода.